Свободата днес и тук 27 Юли 2021  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Всички заедно срещу… Цветанов (Remastered)

« назад   коментари   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Едвин Сугарев

„Това правителство има двама много силни силови министри - Аню Ангелов, който безспорно е най-успешният, защото провежда реформи и си върши работата като военен министър и г-н Цветанов, който е във фокуса на общественото внимание”.

Дали ще си спомните кой е казал тези мъдри слова? Казал ги е Иван Костов – на 5-ти май 2010 г. – пред предаването “Здравей България”. И е допълнил, че въткрешният министър поема голям риск, “защото той притиска и е успял да притисне с решаващата подкрепа на прокуратурата силовите престъпни групировки.

В заключение лидерът на ДСБ, който днес се кани да подкрепи вота на недоверие на БСП към правителството по повод същия този министър, е окръглил неговия портрет със следния впечатляващ комплимент: „Цветанов има смелост много решително да постави главата си в торбата. Той е инвестирал себе си във войната срещу организираната престъпност. Той показва самопожертвователност като политик, много рядко нещо за българската политика”.

Пиша това не защото ненавиждам Иван Костов или изпитвам съмнения в неговата състоятелност като политик. Не – горчивината от някогашните разочарования е отдавна затворена страница, а що се отнася до състоятелността – да, Костов е най в час от всички в днешния политически бестиариум – това наистина не може да се отрече. И е политическата надежда на мнозина мислещи българи. Последната политическа надежда - и е наистина жалко тя да бъде отнемана.

Готов съм да призная неговата състоятелност като опитен политик. И ако тази състоятелност би била достатъчна, за да отговори на хорските очаквания, не само че бих го направил, но и бих си посипал главата с пепел.

За съжаление само обиграността не е достатъчна. Костов безспорно я притежава. Не така стои обаче въпросът с политическия морал – за него това понятие значи точно толкова, колкото е значело и за политическата школа, към която принадлежи – а неин основател е Николо Макиавели.

И е добре лидерите на синята коалиция да внимават със заявленията си за това, че не приемали обвиненията в колаборация с БСП, понеже били снели доверието си от Цветанов още на 10-ти февруари 2011 г. Първо защото свалянето на доверие няма нищо общо с гласуването на вот на недоверие – което в случая си е чист колаборационен акт. И второ, защото някой може да се сети какви са ги плещили броени месеци преди въпросния 10-ти февруари.

Има обаче и един друг момент, който ме кара да реанимирам позицията си от същата тази дата. И тогава всички бяха срещу Цветанов – без той да е отговорен за магариите, които натвори с по-късна дата. И тогава СДС се солидаризира с опозиционното искане на неговата оставка в един много чувствителен за страната ни момент – чувствителен от геополитическа гледна точка.

 Това беше безпогрешно доловено именно от Иван Костов – което обаче не му попречи да подкрепи тогавашната позиция на БСП и нейния Октопод – една позиция срещу България: защото нещата съвсем не се свеждаха до някакъв си Цветанов, а се отнасяха съвсем пряко до “Набуко” и “АЕЦ Белене”.

Сега ситуацията е сродна. Сродни са мотивите за голямото напъване на БСП, сродни са методите и е сроден прицелът. Сродна е, уви, и позицията на Иван Костов. Затова е добре да си спомним  за този 10-ти февруари. Ето статията, която написах тогава – и от която днес не бих променил нито една дума:

 

На 19-ти януари в интервю пред БНТ Иван Костов застъпи тезата, че чрез започналата компроматна атака с появите на СРС-та по страниците на в. “Галерия” на правителството е обявена  война. Според него пряката цел на атаката е то за бъде дестабилизирано, за да се повлияе на ключови решения, свързани пряко с руските интереси у нас. Лидерът на ДСБ посочи, че в дъното на атаката стоят президентът Георги Първанов, членът на Висшия съвет на БСП Цвятко Цветков и обвиненият като глава на престъпната група "Октопод" Алексей Петров.

“Правителството още не е дало гаранция, за да участва в "Набуко" – допълни той – “Ето, това се опитват да спрат с всички средства руските специални служби в България. Другото е правителството да продължи проекта АЕЦ "Белене", да не го спира, въпреки че той е абсолютно ненужен на страната. Това са големите интереси, върху които се преплита и участието на Първанов. Първанов не крие, че е лобист на руските интереси".

Тезата е абсолютно вярна. Към момента българското правителство е подложено на огромен натиск от руска страна, за да подпише анекс №12 към договора за атомната централа – със което проектът става необратим, тъй като този анекс предполага дейностите в периода 2011-2014 г., включително бетонирането на площадката и започването на реалното изграждане на корпусите за реакторите. Другата цел на натиска е България да забави внасянето на дяловото участие в проекта “Набуко”, за да получи “Южен поток” преимущество във времето и да обезсмисли тази основна стратегическа инициатива на ЕС.

На тези цели се дължат всички компрометни удари под кръста, включително пускането на Алексей Петров, заканите му да се кандидатира за президент, манифактурата за СРС-та, флашките, крясъците на Яне, искането на оставки – и не на последно място опитите да се сплотят всички здрави сили за един нов, високапатриотичен вот на недоверие към правителството – включително… Синята коалиция.

Това за съжаление не е шега. Това е най-тъжната реалност, на която съм бил свидетел през последните двайсет години – и най-дълбокото падение на СДС в цялата му история. БСП моментално се сдуши с ДПС – което не успя да постигне при предишния вот на недоверие – но официално обяви и намерението си да преговаря със сините – за обявената от Сергей Станишев цел: свалянето на кабинета. И защо не – след като исканията им са абсолютно идентични. За пръв път сините се нареждат в една редица с БСП, мафията и руските интереси – като исканията им съвпадат изцяло с тези на политическите им опоненти.

Анализът, направен от Иван Костов, е абсолютно идентичен с анализите на ситуацията, направени от Бойко Борисов и Цветан Цветанов. И въпреки този анализ целите, които си поставят сините лидери, са абсолютно идентични с тези на комунягите: незабавна оставка на Цветан Цветанов. Съжалявам, но не само с тях. Абсолютно идентични са с тези на Алексей Петров. Именно той пряко и сърдечно даде “приятелски съвет” на своя някогашен бизнес-партньор: да махне Цветанов и всичко щяло да си дойде на място. Същото се иска от Първанов, Станишев, ДПС, РЗС, куп придворни политолози и кого ли не още. Никой вече не иска примерно оставката на самия Бойко Борисов, за тъй мразения Дянков просто забравиха.

Защо ли става така? Просто защото такъв е стратегическия сценарий, който се обсъждаше на “Позитано” още месеци преди това: тежка компроматна атака срещу управлението веднага след нова година, като ударът бъде концентриран върху единият вицепремиер – сиреч върху Цветанов. Върху него поради няколко причини. Първо – защото като седящ на най-горещия стол в държавата е и най-уязвим. Второ – защото по този начин се съсипва евентуалната кандидатура за президент от страна на ГЕРБ – и Бойко Борисов се пуска по президентската писта, с очевидната сметка, че след неговата абдикация управляващата партия почти веднага ще се разпадне (или поне ще стане много по-манипулируема) – и след парламентарните избори лесно ще бъде асимилирана в състава на една нова тройна коалиция. Трето: защото при Цветанов – за пръв път в историята на прехода – кранчетата на контрабандните канали, от които се пълнеха партийните каси, взеха нещо да попресъхват. И четвърто – защото това искане съвпада с интересите на мафията, а тя е острието на атаката.

Безкрайно интересно е как никой не забеляза много високата степен на подготвеност, с която и псевдопрезидента Първанов, и Сергей Станишев реагираха на аферата със СРС-тата. Сякаш имаха предварително написани изявления – и предварително начертана стратегия, предполагаща флашките да се вземат незабавно на въоръжение в битката с политическия противник. И вероятно Бойко Борисов има право в признанието си, че шапка му свалял на Трактора – няма друг подобен случай в цялата история на българския преход, в който всички политически сили – и левицата, и десницата, се оказват единни в своите искания, които са базирани само и единствено върху компроматната атака на един виден представител на подземния свят.

И няма друго подобно падение, извинете ме. То повдига завесите и позволава да видим какво се мъдри зад кулисите. И гледката наистина не е особено приятна. Точно това единство говори и за впечатлаващо единната корумпираност на българската политическа класа.

Бих искал да бъда правилно разбран. Аз имам много сериозни политически резерви и естетически възражения към управлението на ГЕРБ – и никога не съм ги спестявал, не съм прощавал никому. Писал съм за Бойко Борисов и компания с острота, която много малко хора са си позволявали. Когато г-да демократите от Синята коалиция седяха на два стола и не знаеха дали са в опозиция или са на власт, настоявах за ясна политическа идентификация – защото само такава би могла да спаси остатъчния им авторитет. Но политическата идентификация не означава само да се определиш по отношение на управляващите, които и да са те. Политическата идентификация означава и яснота в позициите спрямо основния ти политически противник – спрямо този, с който никога и при никакви обстоятелства не можеш да си позволиш съвместни действия, с който просто няма как да имаш общи интереси. Не можеш да бъдеш автентичен седесар и да искаш същото, което искат ДС, БСП, мафията и кремълските сатрапи. Не можеш да присъединяваш своя глас към техните – когато знаеш, че с това подсилваш и техните шансове да се върнат на власт.

Би трябвало най-сетне някой да каже на тези хора за какво всъщност става дума. (Те впрочем го знаят много добре, но не искат и другите да го разберат.) От 1997 г. насам СДС (и неговите производни) е в непрекъснат спад – и вотът, на който се крепи тяхното парламентарно представителство, е инерционен вот. Те няма как да се върнат на позициите, на които ги издигна вълната на хорското недоволство при катастрофата Виденов. Няма как да заемат политическото пространство, заето днес от ГЕРБ – колкото и то да съвпада с техните някогашни електорални позиции. Шансът да бъдат реалната политическа сила, която да реформира България, им беше даден веднъж – и те го осъществиха само донякъде при правителството на Иван Костов – ала донякъде го и профукаха. Втори път няма да го получат – и затова тяхната стратегия е стратегията на оцеляването. Затова са готови да жертват всякакви принципни позиции в името на мъничко бутафорен престиж, който да им позволи да се хванат за борда на следващия парламент, да оцеляват пак с неколцина народни преставители в него.

Това наистина може да им се случи – но не могат да променят България, а те – именно те и никой друг – бяха призвани да го направят. Затова те вече не са гаранти за демократичното ни бъдеще, а само декоративен придатък към псевдодемокрацията – и нещо като запушалка, препречваща пътя на евентуалните нови формации, които биха могли да заемат тяхното място и функции.

Да, да – сега и те ще търсят необходимите защитни аргументи, с които да обяснят защо постъпват така, защо се подреждат в редиците на рубладжиите и флашкаджиите. Да – те биха искали Бойко Борисов да успее в борбата с престъпността, затова искат да го освободят от тези, които му пречат, които го влекат към дъното. “Ние искаме правителството да успее в борбата си срещу престъпността и затова е необходима смяната на министър Цветанов”, заявяват те. Затова вероятно искат да се изпълнят едно към едно щенията на Трактора.

Цветанов може и да не е върха на сладоледа, но сигурно сериозно пречи някому, след като бива нападан така масирано и с такава ярост. И във всеки случай е единствения вътрешен министър, който си позволи да атакува един от недосегаемите в престъпния свят на България – а именно въпросния Трактор, събрал под СРС-тата си, за които още не се знае дори дали са истински, цялата политическа класа. Да се казва обаче, че с неговото отстраняване ГЕРБ ще успее в борбата си с престъпността, е лицемерие, трудно простимо дори за професионални лицемери, каквито са изричащите това мнение.

Тъкмо обратното: ако Бойко Борисов се огъне и се вслуша в тези съвети, това ще е началото на края за ГЕРБ. Защото ще е жест, който ще демонстрира слабост. След Цветанов неговите хора ще бъдат отстрелвани един по един – а самият той най-вероятно ще бъде укротен и обязден, ще стане едно от “нашите момчета” – каквото и без това твърде дълго време е бил. България ще се зароби с АЕЦ “Белене”, ще се препаше с руски тръби, “Наглите” ще станат пак нагли, а Октоподът най-вероятно няма да стане президент, но като нищо ще цъфне при следващия парламентарен мандат я начело на ДАНС, където вече беше, я начело на НСБОП, за където го гласяха вече веднъж. Ще има отново тройна коалиция, в която проскубаната и олюспена ГЕРБ ще заеме мястото на НДСВ, а в опозиция ще бъде... В опозиция никой няма да бъде. И затова, както казваше Иван Кръстев, тъй като всички ще са на власт, в опозиция ще бъде народът.

Е – а Синята коалиция? Защо нейните лидери се солидаризират днес в своите искания с ДС, комунистите и мафиотите? Отговорът е прост и естествен – заради политическия интерес. Синята коалиция също има интерес от провала в управлението на ГЕРБ – много по-мизерен от този на БСП, но не по-малко значим с оглед нейното оцеляване. Да, това ще провали последните шансове на България, да, това ще доведе на власт отново тройна коалиция, доминирана от БСП. Но в разпадането на доверието към Герб, в процеса на демитологизирането на Бойко Борисов, от политическата трапеза ще се отронят и няколко електорални трохи, които ще послужат на сините да преживеят и още един парламентарен мандат. Бивши сини избиратели например, които са се разочаровали в бащицата Бойко Борисов, но не искат да хвърлят мърцина гласа си и затова нямат избор – освен да гласуват за някой, който ги е разочаровал по-отдавна.

Та това е прочее синята равносметка. С вечната надежда, че при следващите избори някак си ще стане така, че всички ще се олеят и властта някак си сама, поради липса на нещо по-добро, ще се дотъркаля в краката им... 

 10 Февруари 2011

 


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional