Цунами не идва идва от „цуни ми“, но има подобен ефект у нас

Жега е и насред тези горещници да ми е простено, ако съм пропуснал да забележа, но според мен българските медии „пропуснаха да забележат“ или (поне) подобаващо да отбележат нещо твърде забележително: самата Япония сериозно обмисля да се откаже от зависимостта си от ядрената енергетика. Както предаде Си Ен Ен, министър-председателят Наото Кан е оповестил заключението си, че на този етап не може да се гарантира абсолютна защита от аварии в ядрените централи. Звучи както обобщение за възможностите на човечеството изобщо:

“Japan’s energy plan needs to be completely revised and must eliminate the nation’s dependence on nuclear power, Prime Minister Naoto Kan said Wednesday, according to The Daily Yomiuri.
„I have realized that nuclear accidents cannot be prevented completely with the conventional safety measures we have at present,“ he said.
It’s a sharp about-face for Kan. His government approved a plan just last year that called for 14 new nuclear reactors by 2030 and an increase in nuclear energy production from 26% to 53% of total electricity generated, The Daily Yomiuri reported.”

Както се вижда, японските власти правят това признание въпреки миналогодишното си решение за строителството на 14 нови ядрени централи. Отписват ги! И няма да е чудно да последват Германия в решението си изобщо да закрие тази индустрия.

Тук обаче сме 14 пъти „по-умни“ от японците. Смятаме, че точно ние, с братската чернобилска помощ, можем да гарантираме въпросната сигурност срещу ядрени аварии и съответно „не смеем“ да отпишем един единствен ядрен обект.

Явно мутацията в мисленето, която роди мутризацията на обществото ни, е увредила не само нашия „елит“, но и масата, която го избира. Само мутанти могат спокойно да се седят и да гледат как им натрапват потенциален апокалипсис. Докато глупаците в Германия направиха рязък завой в името на сигурността и се отказаха от ядреното бъдеше в производството на електроенергия; тъпите италианци го направиха с референдум; примитивните американци обсъждат подобна стъпка в Сената ( на 13 юли имаше дебати по темата там, но това не е тема тук), а вече и технически изостаналите японци клонят към радикален отказ от рисковете на ядрената енергетика, у нас се осланяме на прогресивните прогресиращи руски гаранции.

Ама ще рече някой: това си е „гаранция-Франция“, нали французите още са се отказали! Щом тях не ги е страх да ходят в гората, защо ние да се боим от мечката? Удобно, но доста малоумно обяснение е това за оправдаване на престъпната лакомия на преялите с комисионни наши атомни лобисти. Да,малоумно е като за малоумници, уви. Защото да се равняваш по негативния пример си е признак на (серо)позитивно заразяване чрез френска любов, колкото и лекарите да твърдят, че така не ставало… За сведение: думата „цунами“, която промени хода на историята, не идва от „цуни ми“, макар да има нещо общо със здравия разум и със задника, който всеки трябва да си пази, вместо да целува мечешки такъв.

Тава, че тук нямаме „цунами“, а имаме само „цуни ми“(го хвостохранилището, подопашието), не е основание да се наслаждаваме безметежно на чуждото удоволствие от това да ни употребяват. Късата памет за Чернобил не само не удължава живота на топящата се българска нация чрез механизма на бягството ( в чужбина и) от спомена за ужаса, но и скъсява дистанцията до времето, когато просто ще останем историческо понятие с географски параметри. И може би чак тогава ще се изясни, че лоботомиращите лобиращи са постигнали истинската цел на стратегията на руското дълбоко проникване.

От: http://ivo.bg/