Още един кандидатпрезидент на президента изплува формално от столетния формалин

Ако лозунгът на Петър Стоянов, с който спечели изборите през 1996 г. беше „Той е“!, то номинацията на Ивайло Калфин, който няма да спечели изборите за президент, направо си плаче за (почти)същия лозунг, но с малка промяна: „Той???Ееее!“

Така ще реагират със сигурност на новината правоверните червени избиратели и избирателки. Представителните за техните разочарования мераклии за поста, като Янаки Стоилов и Иво Атанасов, вече сигнализираха за такива очаквания. Стоилов намекна твърдо, че е можел да спечели ако гласуването не е било затворено в рамите на партийния елит, а вечно кандидатиращият се за лидер Атанасов беше остър в критиките срещу манипулациите в номинациите в навечерието на съзаклятие, но веднага след резултата от него побърза да се самопредложи пред медиите за вицепрезидент – готов е да вземе, к’вото (му) дават от квотата на партийната централа. Вероятно така е разбрал Станишев, според когото вицето трябвало да допълва издигнатия кандидат ( излиза, че е малко празен и има нужда от пълнеж).

Формално погледнато:

Калфин има лустро и не подлежи на лустрация.

Няма известни на широката публика гафове поради неизвестността с какво се занимава като външен министър, следвайки тактиката да не се обажда много;

Основният му проблем е да му простят напускането на БСП и той вече започна да се умилква да му се признае, че е работил за БСП и левицата винаги ( което не си признаваше като шеф на дипломацията).

Говори английски, но не и езика на червеното простолюдие, което го прави хибрид между двамата му началници Първанов и Станишев.

Формално също така не е изваден от формалина на столетницата, а само от нафталина на последното червено управление, но възкресяването му като образ и подобие на двамата си началника заплашва да подсили шизофренията в партийната подкрепа. Защото само униформен идиот не знае, че е всъщност проекция на тънкия пазарлък между двамата си бивши работодатели, на единият от които беше съветник, а на другия – министър, спуснат от бившия му ментор в партията. Което означава, че не е личност, а разменна монета и съответно приказките за мажоритарния вот и вярата в обединителната сила на кандидатурата му са обикновено лицемерие.

Друг е въпросът, че неформално истинският кандидат на БСП може да се окаже Меглена Кунева, която „от немай къде“ на втори тур да подкрепят червените при (много вероятен) провал на Калфин. Разлика между Кунева и Калфин може да има по формални вторични белези, но първичната им прилика като протежета на кукловода Първанов си остава водеща черта на тази кампания на президента за президент.

От: http://ivo.bg/