ЛЕЛЯ ДАНА ОТ БАЛКАНА

Владо Трифонов

С руси коси и сини очи, жилава, с обветрено лице и дружелюбна усмивка. От 42 години живее в планината. Горе я завел баща й, била на тринайсет. След време се омъжила за Гечо, един от първите планински спасители в Троян, и станали стопани на хижа Амбарица.

Двайсет и пет години изкарала на високото. Валяли я поройни дъждове, затъвала в преспи по 5 метра и лека-полека откривала тайните на гората. В най-тъмната нощ да я пуснеш от връх Амбарица, без проблем ще стигне до хижа Добрила.

Не се страхува от зверове. Бои се единствено от зли хора. „Злият човек е по-опасен от мечка стръвница”, категорична е Дана Мичковска.

Срещнала е много свестен народ през всичките тия години. Видяла е и класически бандити. За тях не й се разказва.

През 1985 дошла на Зелениковския манастир. Дядо Наум, тогава игумен на Троянския манастир, специално я поканил. Казали му, че е страхотна хижарка, много оправна. Оттогава до ден днешен е тук, изглежда завинаги.

Вика кучетата с пиратки. Гръмва пиратката и те довтасват, където и да са се запилели: Рекс – красива немска овчарка, Балкан – здрав каракачанец и мелезът Мечо. През зимата Рекс варди в коридора на манастира, а Балкан е отпред на стълбите. Не можеш припари с нечисти помисли.

В манастира ток няма. Нощем слага две свещи до главата и се унася в романите на Толстой, Виктор Юго и Мопасан. Почете, подремне малко, събуди се и пак чете. До сутринта.

Преди време въжената линия на Амбарица се скъсала и от 12 метра младата тогава Дана полетяла в камънаците. Не знае как е оживяла. Корава глава. Два месеца лежала в болница, изписали я и тя побързала да се качи на Купена. С гипсиран врат и с по-малката си дъщеря Славия за дружина.

След злополуката спи лошо, добре че са книгите.

До 400 души на нощ е посрещала на Амбарица. Не е върнала никого от вратата. Колкото и натъпкана да е била хижата, все намирала още едно място. По 300 чаршафа перяла на ръка, с прах „Петел”, ръцете й изгаряли.

„Абе, опасна бабичка”, намесва се Славия, която слуша внимателно нашия разговор.

Английският посланик Ричард Стаг се качил на манастира с хрътката си. Мечо не разбрал, че дамата е от сой и взел, че й сръфал задника. „Нищо, нищо”, казал англичанинът. „Ще я заведем на доктор”. Притеснила се леля Дана да не стане международен скандал, а човекът даже се извинил за безпокойството. След време същият посланик довел децата си. Леля Дана имала само лютеница и хляб, дала им; англичанчетата ядяли, че ушите им плющяли.

Сутрин става в 6, пали печката и прави кафе. После нахранва кучетата с попара от хляб и малко олио. Сетне на градината. Да окоси тревата. Да изчисти църквата. Да нагледа вилата, дето е строена за възрастните владици. Някога имала кози, магаричка и кокошки, но фуражът свършил и те се споминали.

Научена е да живее всякак. Не е претенциозна. Петдесет лева на месец отиват за кучетата. Тя получава към стотина. Всяка събота Славия нарамва огромна раница с двайсетина хляба и тръгва от Орешак към манастира. След около час по стръмното е при майка си. Олио, сирене, кибрит и свещи са другите екстри, които щерката мъкне нагоре. И така през цялата година, при всякакви условия.

До някое време разговаряме навън, после слънцето се скрива и рязко захладнява. Влизаме в манастира, четирите котки край печката дори не помръдват. Продължаваме да си говорим.

Посрещала е много хора; бедни и богати. От цяла България идват да си бъбрят с нея: за любов, за раздяла, за мечтите си и какво ли не още. Към всички е добронамерена. Истинските й приятели обаче са малко. Харесва хора с широка душа, щедри люде. Като пилота Цанко. Винаги разказва къде е ходил, какво е видял по света. Рядко идва, за малко остава, но тя дълго помни срещите си с него и ги очаква.

Никога не е ламтяла за пари. На хижа Амбарица се качила без нищо и слязла без нищо. След толкова години труд не успяла да спести дори за една стая. Могла е спокойно да бръкне в кацата и днес да има каквото си поиска. Не го направила.

Показва ми снимка от младини. Спокойно минава за холивудска красавица. Казвам й го. Нищо че е на 70, нищо че живее в пущинака, става й драго.

На една Нова година вратата внезапно се отворила, появил се някакъв евреин. От Израел. Издебнал кучетата да не го усетят и се намъкнал в манастира. Поканила го да седне, пийнал евреинът, хапнал, станал и си тръгнал. Откъде е дошъл, как я е намерил? Пълна мистерия.

Тя също е мистерия.

Него лято било много сушаво, всички чешми и извори наоколо пресъхнали. Появили се наоколо мечки, вода да търсят. Взела леля Дана да бие камбаната, белким ги прогони. От зор камбаната се пукнала. Тогава изкарала една грамадна ламарина и задумкала по нея с черпака, колкото сила има. Цяла нощ обикаляла с ламарината из гората и думкала, мечките в чудо се видяли.

Вече е нощ, печката бумти, над баирите – дива луна.

Запява ей тъй, без повод. Стара планинарска песен за Амбарица. Пее хубаво и стеснително поглежда към земята. Леля Дана от Балкана.

Текстът е от подготвяния за издаване сборник с очерци и есета „Време за пиене”.