Вер(е)сийката на премиерчето за бомбичките

Часове след нощните експлозии пред офиси на ДСБ и РЗС в София шефът на столичната полиция Валери Йорданов предсказуемо и стандартно за такава ситуация обясни, че „все още е рано дори за изграждане на версии“ . Премиерът обаче си има своя логика: той винаги „знае“!

“За да се шуми около тези партии те правят интриги, правят си взривчета, докато ние откриваме магистрали. Когато бях главен секретар на МВР имаше една бомбичка пред къщата на Костов. Тогава се заговори, че това се прави, за да ги накарат да мълчат, а сега не могат да им се затворят устите, така че явно това не работи“, коментира Борисов в ефира на ТВ7.

Прав е, спомням си, че когато през 2006 г. взривиха вратата на колегата Васил Иванов, явно сам си беше поставил взрива, за да го забележат чак в Държавния департамент на САЩ в съответния доклад и раздела за т.н. свобода на словото в България. Ако не греша, за още по-драматично и за да се прочуе, Иванов вероятно беше заложил майка си в апартамента. Не че е вярно да е било преднамерено, но пък така изглежда по логиката на Борисов, за когото целесъобразното е очевидно и дори е факт.

“Като главен секретар имаше бомбичка пред дома на Костов. Тогава имаше коментари, че някой иска да им запуши устите. А се вижда, че години наред те са най гласовитите. Така че не се постига ефект. Но всичко се трупа като негатив на имиджа на правителството и на страната”, каза още министър-председателят.

“Бомбичка“! Умилително и умалително звучи в устата на човек, който отговаряше тогава за сигурността, а днес отговаря за минираната със скандали целокупна държава. А именно поради причината, че такива бомбички и демонстративни разстрелчета на мутрички, на олигархчета, като Емил Кюлев и на владетелчета на страната, като Илия Павлов, взривчетата продължават да си гърмят в държавицата ни.

Едно премиерче би трябвало да се придържа към нормалността, говорейки за подобни неща, вместо да внушава собствените си провокативни и провокирани от безнаказаността фантазии. Обвинения от подобен род отиват повече на обектите на бомбичките, но (поне) от ДСБ се въздържаха да яхнат взривната вълна. Излиза, че като главен секретар на МВР и министър-председател Борисов няма вина за дългия списък от неразкрити поръчкови убийства и атентати, но пък има мнение за незначителността на това да ти гръмнат „бомбичка“ пред вратата. Ако се приложи неговото мислене, ще се получи, че самият той има пръст в дозирането на „бомбичките“, за да може да се присмива на пъзльовците, които сами си ги слагат, а нямат куража да се самовзривят ефективно, за да не му пречат като „така наречена опозиция“ ( както се изрази днес „по телевизора“ той).

За негово сведение: не обемът на употребеното взривно вещество е от значение, а фактът, че изобщо е  възможно това да се случва в държавата, която Той оглавява, за което някой му се подиграва.Съответно подигравателаната му реакция срещу това сериозно предизвикателство е израз на слабост, колкото и да се опитва да я прикрие с умалителни и умилителни думички срещу враговете си в политиката.

От: http://ivo.bg/