Борисов като тъмен балкански лидер и особеностите на българските премиери

В няколко грами на американски посланици, разсекретени през последните седмици, се казва, че българският премиер в миналото е бил свързан с организираната престъпност, замесен е бил в търговия с метамфетамини, в банката на неговата другарка Цветелина Бориславова е имало пране на пари, и лично Борисов е правил незаконни транзакции там (виж тук). В статия в американско списание преди 3 години пък беше описано, че докато е бил главен секретар на МВР са извършени множество убийства, от които нито едно не е разкрито, а Борисов е използвал своя пост, за да помогне на мафиоти да “ликвидират своите конкуренти” (виж тук). Журналистът Миша Глени, автор на книгата “Макмафия”, го нарича “Бракониер, превърнал се в горски пазач” (виж тук). Известно е, че Борисов е бил съдружник с мафиоти, излязоха скандални записи на разговори, в които оказва натиск и подкрепя бизнесмени и т. н.

Прави ли България изключение на Балканите с такъв премиер? Оказва се, че не.

За много от лидерите на балканските страни също има премиери с обвиненията за тъмно минало, връзки с мафиоти, корупция и др. Също и скандали по време на управлението.
Ето една кратка справка за няколко балкански страни и някои аналогии на управлението на ГЕРБ с примери от историята.

Черна Гора: Джуканович – премиерът на мафията

На 21 декември 2010 г. неочаквано оставка подава управлявалият в продължение на почти 20 години премиер, президент и пълен политически господар на Черна гора Мило Джуканович, въпреки че той е изключително млад за политик - едва на 49 години.
 

Официално той заявява, че подава оставка, тъй като е достигнал всички политически цели в живота си: довел е Черна гора до независимост през 2006 г., а сега я е довел и до чакалнята на ЕС. Неофициално коментаторите обясняват оставката с друго – Джуканович се страхува, че ЕС ще извади срещу него обвинения за престъпленията му, подобно на случая с Хашим Тачи в Косово.
Мило Джуканович е обвиняван за участие в канали за трафик на оръжие, наркотици, цигари и дори в сътрудничество с италианската мафия. Наричат го краля на цигарената контрабанда на Балканите. За Джуканович има стари заповеди за арест за подобни престъпления отпреди 20 години. Местни го обвиняват, че като премиер е превърнал Черна Гора в резиденция на руската мафия. Руски мафиоти под негово покровителство са накупили предприятия, курорти, хотели и вили по крайбрежието. Сръбски мафиоти се укриват в Черна Гора с неофициално покровителство на властта, което държи години наред напрежение между двете бивши югославски републики. (По подобен начин сръбският мафиот Сретан Йосич години наред се укрива в България, той и свидетели посочиха пред съда в Белград, че негови пазители тук са били Бойко Борисов и Николай Гигов – виж тук).

Косово: Премиерът – водач на престъпна банда, която отвлича и убива хора

През декември 2010 г., два дни след като премиерът Хашим Тачи печели изборите с 33,5 на сто
 

(съпроводено с обвинения за фалшифициране на вота), е огласен доклад на Съвета на Европа, в който Тачи бе обвинен директно за лидерско участие в албанско-косовска престъпна банда, извършвала отвличания на хора и избила стотици сърби, за да продаде органите им за трансплантации. Историята е от преди десет години. Европейците са знаели за тези престъпления, но заедно с американците са ги прикривали, защото основният им политически стимул е бил отделянето на Косово от Сърбия и обявяването му за независима държава. Тачи повече не им е необходим.

Хърватия: За два мандата премиерът откраднал десетки милиони

Премиерът на Хърватия Иво Санадер ръководи правителството от 2003 г. до изненадващата му оставка през 2009 г., по средата на втория му мандат.
 

В момента срещу него се води разследване за злоупотреби със служебното положение и присвояване на десетки милиони долари. Пари и от държавни фирми, и от частни са били насочвани към сметки на Санадер и на неговата партия Хърватската демократична общност (ХДО). Партията се отрича от него. Бившият премиер напуска страната през декември 2010 г., някалко часа преди главният прокурор да поиска от парламента отнемане на депутатския му имунитет, което е гласувано с консенсус. Санадер е задържан в Австрия. След седем месеца той е екстрадиран в Хърватия, за да се изправи пред следователите.
В партията го наследява неговият заместник и протеже Ядранка Косор, който започва кампания за борба с корупцията, но главно срещу кръга около Санадер, в който е и един друг вицепремиер.
Наблюдателите приветстват евентуалния съдебен процес срещу Санадер като голяма стъпка за Хърватия, но и изразяват безпокойство, че силните интереси на партията ХДО може да попречат на съдебното преследване.

Румъния: Корумпирани министри и премиери се измъкват от съда

Бившият румънски премиер (2000-2004) Адриан Нъстасе (от социалдемократическата партия) е обвинен официално през 2006 г. от Националната служба за борба с корупцията за взимане на подкупи, изнудване и злоупотреба със служебното си положение.
 

През 2007 г. лидерът на опозиционната социалдемократическа партия иска оставка на президента и премиера, защото двамата са си разменили бележка, от която се разбира, че се опитват да оказват натиск върху прокуратурата в защита на разследван и обвинен шеф на голяма петролна фирма.
През 2008 г. парламентът гласува бившият премиер Нъстасе да не бъде съден, “за” гласуват само 120, при необходими 218 гласа. През 2009 г. делото срещу него е прекратено от Върховния съд с аргумент, че службата за корупцията, която е направила обвиненията, е създадена в противоречие с конституцията.
През 2008 г. осем бивши и настоящи министри от различни партии са обвинени в корупция и злоупотреба с власт. Те са печелили от сделки с приватизация, подкупи за решаване на различни проблеми на бизнеса, облагодетелстване чрез държавни поръчки. Разследването тръгва от специална комисия към президентството, после е блокирано с наредба на правителството, която е отменена от конституционния съд - около това се разиграва война на институциите, която продължава и до днес. Много от министрите, сред които и бившият премиер Адриан Нъстасе, се отървават от съд, защото парламентът не гласува снемане на депутатския им имунитет.
Чак през 2011 г. единият от министрите - на земеделието - е осъден на 7 г. затвор за корупция, главно за услуги на частни фирми. Разследването срещу него е от 2003 г. Дребен, но атрактивен детайл е, че в социалните мрежи се разпространява кадър с министъра, на който той получава плик, неизвестно с какво, и каса с понички от производител.
(Б. а. - Подобни справки за премиери и корупционни скандали могат да се направят за Албания и Сърбия)

България?

България се вписва съвсем хармонично в Балканския регион по отношение на премиера и корупцията. Сегашният премиер Борисов е по-близо до стандарта на Черна гора, Косово, Хърватия. И той има тъмно минало, връзки с бандитски групировки, мафиоти, изскачат скандални данни за съмнителна подкрепа на бизнесмени при управлението му и оказване на натиск (например записите от телефонните му разговори с шефа на митниците Танов).
Иначе в България, също както в Румъния, години наред има обвинения за корупция, които не завършват с осъдителни присъди.
 

За 20 години демокрация в България се изредиха всякакви премиери:

Партиен функционер и министър от комунизма, (Андрей Луканов)
- Съдия (Димитър Попов)
- Партиен лидер, юрист, адвокат (Филип Димитров)
- Професор икономист (Любен Беров)
- Партиен лидер, завършил международна икономика в Москва (Жан Виденов)
- Партиен лидер, икономист, бивш финансов министър (Иван Костов)
- Бивш монарх (Симеон Втори)
- Партиен лидер, завършил история в Москва и международни отношения в Лондон (Сергей Станишев)

Сегашният партиен лидер и премиер Бойко Борисов е бивш пожарникар и бодигард, завършил висшата школа на милицията (сега Академия на МВР).
(Б. а. – служебните премиери като Ренета Инджова и Стефан Софиянски, доколкото са назначени, а не избрани, не са включени тук).
Партията ГЕРБ е спонтанно и набързо създадена, подобно на партията на бившия цар Симеон, обединена главно около личността на лидера.
С ГЕРБ в управлението – парламент, изпълнителна власт, местна власт - за пръв път нахлуват толкова масово кадри с по-ниска и съмнителна квалификация (например шефката на законодателната комисия Фидосова е завършила право в Монтана, в закрит местен университет, а дипломата й е издадена от Софийския университет с приравнителни изпити, случаят с Калина Илиева, назначена за шеф на фонд “Зедемелие” с фалшива диплома, кмет на Бургас става човек, осъден за контрабанда, шефката на парламента е адвокатка от провинцията без особени професионални постижения и др.).
 

Някои оценяват тази нова вълна от хора, които нахлуват в управлението, като “рустификация”. Това е термин от миналото, с който се означават онези периоди в европейската история, когато селски и необразовани маси завземат, понякога в резултат на бунтове, градовете и управлението на държавата. Нещо подобно на рустификация се случва в България след Първата световна война, когато на власт идват земеделците, начело с Александър Стамболийски. Има дори известна аналогия между неговата личност и тази на Борисов. Някои фракции земеделци проявяват агресивност. Известен е един техен призив от онова време “Грабете буци, бийте гражданя, най-важното е нам да е добря”.
Земеделците тогава са ляво и популистки ориентирани и провокират преврат на военни и политици с възгледи, сходни до фашистките. Те успяват да избият голяма част от тогавашната интелигенция, която, както е характерно за 20-те години, е предимно лява.
Но аналогиите със сегашно време са само бегли. Борисов и ГЕРБ са дясна партия менте. Имат дясна фразеологиия, по-скоро агресивна към “комунистите”, но по съдържание показват лява демагогия и популизъм.
ГЕРБ идва на власт точно както НДСВ, не толкова поради големи достойнства, а поради разочарование от останалите политически сили, които избирателят иска да отстрани.

От всички премиери от 1989 г. насам самостоятелно правителство, без коалиция или друг вид компромиси, са имали само Жан Виденов и Иван Костов. Третият е Бойко Борисов. Той състави правителство на малцинството, но започна със силна подкрепа от няколко партии, която се промени до подкрепа основно от националистическата и ксенофобска “Атака” и независими депутати, отцепени от други партии със задкулисни пазарлъци. Така или иначе премиерът има пълна свобода на решенията и мнозинството му в парламента гласува и прокарва всяка негова инициатива. При предишното правителство на тройната коалиция всяко решение се взимаше със сложно съгласуване и с много задкулисни договорки, които провокираха корупция.
Сега за Борисов няма подобни оправдания и той носи цялата отговорност за икономическото положение и несполуките в законодателство, управление на финансите и бюджета, здравеопазване и образование, усвояване на европейски пари и др. Неговият фокус обаче е популистки, съсредоточен върху откриване на обекти като пътища, музей, спортна зала и др.
  

От: http://www.e-vestnik.bg/