НОРМАЛНИ УБИЙЦИ

Човек е готов да убива за убежденията си – това е факт. Нормален ли е такъв човек или не? Да вземем за пример норвежеца и хладнокръвно избитите от него стотина души. След известно време ще станем свидетели на един невероятен факт: той ще бъде обявен за ненормален и ще бъде вкаран в психиатрична болница, тоест той не е убивал за убежденията си, а защото е ненормален. И това въпреки хиляда и петстотинте страници на неговото обяснение за действията му.

Моят проблем  е, че норвежецът е само една дребна мушица в дългата история на човешките убийци.  Хитлер е един пример и първото нещо, което хората казват за него е, че е ненормален. Ако това е така, къде да поставим цялата нацистка партия, цялата немска армия, СС и всичките им симпатизанти?

И понеже Хитлер е на губещата страна, да се запитаме за друг такъв пример – Сталин. Психопат ли е Сталин? Попитайте всеки един от българските (не дори и руските) сталинисти и те ще ви кажат, че Сталинската здрава ръка е единствената система, която ще оправи света. А ако му се озъбите, ще ви изсъска нещо от сорта: «Навремето трябваше да пречукаме всички като тебе»!

И те пречукваха на ангро, без оглед на раса, пол, религия или политическа ориентация. Те пречукаха много повече отколкото бяха избитите за цялата Втора Световна война. Зад Сталин стояха генерали с армиите си и една единствена тоталитарна партия – комунистическата. Някак си не върви да изкарваме Сталин за ненормален, а партията за нормална. Напротив, ако гласно обявиш опозицията си на такъв режим ще бъдеш изкаран за психопат – зер как може да живееш в най-съвършената и човеколюбива обществена система в света и да не я харесваш?

Да подкрепим това наблюдение с още един пример. В 1933 година изгоненият от Сталин Троцки, който от 1929 година е живял в Истамбул, отива в Париж, посрещнат изключетелно враждебно от напълно сталинизираната  френска компартия и самото правителство, както и от силното фашистко движение в страната. Много бързо от там го изгонват.

И ето тук става нещо интересно: Норвежката Работническа партия, тоест същата, която управлява Норвегия сега, му предлага убежище и Троцки приема. Отначало норвежките левичари са благоразположени към него, но много скоро пак под натиска на Сталин Норвежката Работническа партия започва да прави мръсни номера на Троцки, водят го дори и на съд, за който никой не знае и няма никаква публика. Натискът е толкова голям, че Троцки спешно се омита от Норвегия, натоварен с полицейска охрана на един танкер.

Да припомним, че това е същият Троцки, който само четири години след октомврийския преврат в 1917, организиран и осъществен изключително от него, е прегазил Кронщадското възстание на хилядите моряци и работници, чието единствено искане е било да се върне властта на съветите и да се премахне властта на така наречените «професионални революционери» на Ленин, Троцки и останалите болшевишки комисари. Само за четири години руският пролетариат е изпил горчивата чаша на разочарованието от ленинския болшевишки елит и е поискал да смени статуквото.

Какво мислите прави Троцки? Ами той нарича моряците, работниците и войниците, тоест пролетариата на революцията, «контрареволюционери»; възстанието е смазано, загиват хиляди след бруталните атаки на 50,000 болшевики, събрани спешно да спасяват властта си. От тук и въпросът: кой е психопат – руския пролетариат или Троцки? И по начало Троцки ли е убиец, или партията му?

За да не ходим за примери чак в Норвегия или Русия, да погледнем нашто дередже. Начело на България стои президент, служител на бившата престъпническа организация на Държавна Сигурност. На нея се приписват масови убийства без съд и присъда, заграбване на имоти, мъчения и сталинска система на концлагери, унищожение на демократичната парламентарна система и пълно подчинение на чужда държава-окупатор. Ако трябва да бъдем по-прецизни, всичко това е станало от партийните убеждения на комунистическата партия.

Днес никой не се съмнява, че върху тази партия лежи обвинението за убийци, но въпросът си остава: психопати ли са членовете на тази партия? Ако са психопати, те би трябвало да заемат мястото си в съответните психиатрични институции. Очевидно страхът от такава съдба ги е накарал да сменят и името на партията си, и убежденията си. Или поне така им се иска да изглеждат – комунисти със сменени убеждения.

Човек е готов да убива за убежденията си – това е факт, дори и ако е комунист със сменени убеждения.