Златев go home

Няма-няма, пък правителството изневиделица вземе, че свърши нещо полезно. Това вече започва да изглежда като номерът на ГЕРБ в живота: тъкмо всички ги отпишат като безпомощни и безполезни и – хоп! Правят нещо, отдавна желано от публиката.

Става дума, разбира се, за затварянето на Лукойл поради отказа на неговия директор и съветник на Путин, Валентин Златев, да се подчини на закона и да закачи измервателни уреди по складовете.

Беше ясно, че Златев върви към челен сблъсък с правителството. В последните седмици, след всички напомняния и намеци Златев се правеше на дръж ми шапката и дори не обещаваше да започне да монтира въпросните уреди. Неотдавна дори лъсна тревожната новина, че Лукойл (действайки без измервателни уреди), внезапно си е повишил износа с 60 на сто. Ще рече: върти далавери с фиктивен износ. Всички очаквахме, разбира се, правителството да си направи оглушки – все пак става дума за правителство, изразило готовност да легализира със задна дата нелегалните ски-писти на Цеко Минев, проклятието на българската природа...

Но взе, че стана друго. Дори да е някакво театро, последствията никак не могат да бъдат театрални. Все пак Лукойл, освен другото, е и един от инструментите за натиск на Кремъл върху България – а значи, иде реч за най-сериозната възможна политика. Какво ще стане, ако – дори всичко да е театро – руснаците „ни се разсърдят”?

Има политически сблъсък и възможностите занапред са няколко:

1. Златев да клекне и изпълни изискванията. Обаче от първите му изявления изобщо не личи да е готов да прави това. Напротив, изрично отказа да отговаря на въпроси, кога (и дали) ще си сложи уредите.
2. Златев, след консултации със своя началник Владимир Путин, да се запъне и ескалира сблъсъка с държавата. Това е доста вероятно, като се има предвид: а/ наглият му характер (спомнете си писмото му до министър Трайков, издържано в издевателски-обиден тон, типичен за руските чиновници); б/ характерът на руската външна политика – а именно, сила и натиск при всички възможности; в/ че руснаците вече водят челен сблъсък с българите – съдят ни за АЕЦ-Белене.
3. След два-три дни Бойко Борисов каже и на Дянков, и на Златев – „Айде стига циркове, я се оправяйте тука и да не се разправяме”. Имайки предвид досегашната практика на ГЕРБ, и това е доста вероятен вариант.

При всички положения не се вижда губещ за ГЕРБ ход. Ако стане а/ - правителството ще излезе победител против голям и дразнещ монопол е, после ще бъде подложено на натиск да удари и останалите монополи, та ще видим...). Ако стане б/ - правителството ще може да излезе, предизборно, като бранител на националния интерес срещу руската мечка и присъдружните й монополи. Ако стане в/ - Бойко пак излиза на сцената като оня горски от вица, дето накрая се намесил и изгонил от горичката и партизаните, и стражарите.

Всъщност, ако иска да постигне голяма политическа победа, правителството трябва да си преформулира големите цели. Да престане да се мери със своите предшественици по присъединяване към европейски неща (като еврото или Шенген), а да си постави задачата да бъде онова българско правителство, което да освободи България от прегръдката на руската мечка.

Ако това направи – май ще му простя всичко останало...

От:  http://www.desnite.eu/