Прос(тот)ията във Франция

Сигурно се чули, че във Франция ни уважиха. От близо век тук викаме „мерси“, за да ги улесним. Щото сме любезни. Не е лесно да ги накараме да викат „благодаря“. А и е трудно да намерим повод да ни благодарят. Сега и те ни се отплащат с жест към българския език.

“ Наредби за забрана на просията и ровенето в кофи за боклук издаде кметът на северното френско градче Ла Мадлен – предградие на Лил. Себастиен Льопретър освен това преведе заповедите си на румънски и български. До този необичаен ход той прибегнал, след като в местен парк се появил ромски лагер и зачестили случаи на улична просия и ровене в кофите за боклук. „Става въпрос за обществената хигиена – съдържанието на кофите се разпилява, а и хората ми сигнализират за сблъсъци“, оправдава се кметът, който е от дясната партия на президента Саркози”. (24часа)

Как да им обясниш, че прос(тот)ията не е национална(та ни) особеност? Има я навсякъде, но се проявява различно. Дълго е да (им) се обяснява защо сме я докарали до просешка т(о)яга. Но че си просим подобни „комплименти“, е факт. И не е с днешна дата, стар е поводът да ни се надсмиват, не е само „цигански“. Спомнете си вица за милиционера, изпратен да учи английски в Лондон. След време в София се получила телеграма : „ елате си узмете шопа…“. На пръв поглед няма нищо общо с просията, но с простотията има и още как!

Както и да е, конграчулейшънс! В превод на български: „миерси, шъ ви река“.

От: http://ivo.bg/