Да забраним историческите фалшификациии за съветското ни „освобождение“ и руското енергийно заробване

Иво Инджев

Каква може да бъде причината някой да създаде група във фейсбук, в която да вкара имена на реално съществуващи личности, някои известни, на които не им е известно да подкрепят въпросното „начинание“? Кой би си направил труда?Явно ще е някой, който страда от криза на идентичността и краде чужд авторитет.

Питам не защото собствената ми съпруга се оказва задочно рекетирана като „участник“ в група за приятелство с Русия във фейсбук ( което обаче е сигурно доказателство за кражба на чужда идентичност), а защото играта на криеница е любим пропаганден фокус на Петата колона в България. И звучи като признание, че да си признаеш любовта към чуждата държава, окупирала и държала в подчинение България десетилетия, явно не е много за хвалене.

БСП например се крие зад младежката си организация колчем стане нужда да се отговаря на предизвикателството да бъде защитаван Монументът на окупационната червена армия (МОЧА). Нито веднъж лицата, поставени начело на партията, не застанаха с лицата си пред хората откакто ние, „маргиналите“ ( по определението на руския посланик Исаков) успяхме да накараме обществото да забележи стърчащата насред столицата ни Софийска стена- досущ като Берлинската, разделяла дълго германския народ. А истината е, че тъкмо маргинали биват пращани на „барикадата“ на публичната полемика да бранят съветската символика. Едва на 9 май тази година Сергей Станишев, в комфортния за него формат на монолога пред режисираната идеологическа праведност, се застъпи за любимия на Петата колона знак на подчинение пред съветско-руския приоритет България да бъде държана на колене пред лъжата за „освобождението от фашизма“. Съответно не другаде, а пред този олтар на преклонението пред голямата лъжа БСП обяви началото на предизборната си кампания за кмет на София, издигайки избраника си Кадиев. Уж каузата на желаещите демонтирането била маргинална, обречена, жалка, а я разчетоха по този начин като основополагащ идеологически фундамент за партията си.

Пропуснал съд да отбележа дали руската законодателна инициатива от 2009 г. , според която чужденци могат да бъдат вкарвани до 5 години в затвора в Русия заради отказ да признаят ролята на СССР ( и съюзниците й!) в победата над националсоциализма, е вече факт. Много бих се радвал. Лично аз не познавам „маршируващи в колони ветерани от СС“, които искат да рушат паметници на съветски воини ( както картинно се изразява в. „Комсомолская газета“ по повод законопроекта) и смятам за правилно всяка принадлежност към нацистката символика да бъде осъдена осъдена. Но виждам в идеята за съдебно преследване на тоталитарната пропаганда много добра аналогия.

На 24. 04. 2009 г. Московският таблоид пише:

“Иностранным гражданам, отрицающим роль СССР и союзников по антигитлеровской коалиции в победе над нацистской Германией, будет рекомендовано не появляться на территории России. Если, конечно, они не хотят получить реальный тюремный срок – до 5 лет.”, т.е. на глупаците, отричащи очевидния исторически факт на победата на СССР и западните съюзници над националсоциализма се полага затвор.

Не си представям кой би отрекъл победата над Германия ( макар на практика от днешна гледна точка е ясно, че по международен престиж, жизнен стандарт, икономическа мощ и привлекателност за милиони хора по света днешна Германия е абсолютен краен победител в състезанието със СССР и Русия). В България обаче чужденци и техните местни поклонници систематично лъжат и преиначават същата тази история. Къде във въпросния монумент, пълен с болшевишка пропаганда насред София, е признанието за ролята на западните държави и нации за победата над националсоциализма? Нали ( напоследък, поради изчерпването на лъжите в чувала с манипулациите) се опитват да ни обяснят, че всъщност съветският тотем в центъра на София не бил знак за признателност към освобождението на България, а към освободителната мисия на червената армия в Европа изобщо! Това било израз на нашата европейска принадлежност! Ако е така обаче, защо да нямаме паметник на британския подвиг островитяните да с борят сами срещу националсоциалистите цели две години ( докато в същото време, в периода септември 1939-юни 1941 г. СССР помага масирано на Хитлер с огромно количество жито, горива, дървесина, редки метали и какво ли още не, необходимо за захранване на нацистката военна машина)? Значи отричаме ролята на съюзниците и по руския (проекто?)закон автоматично сме за затвора!

На принципа на реципрочността българските законодатели би трябвало да разработят закон за осъждане на всеки, който обижда истината, отричайки следните факти:

-Червената армия окупира неутрална България, поддържаща с Москва дипломатически отношения до последния час на съветското нахлуване на 5 септември 1944 г.

-В условията на вероломната съветска окупация в България се развихря нечуван терор с масови убийства по политически причини, последван от „узаконяване“ на част от тези екзекуции на съветски по своята същност, закрилян и подстрекаван от окупаторите „народен съд“.

И т.н. и т.н…

А липсата на паметник на близо 40 000 загинали през 1944-45 г. български воини за освобождаването на Европа от националсоциализма не е ли обида за България? Тази „липса“ е крещяща на фона на лъжливите чугунени декларации из цялата страна, според които сме били освободени от СССР, макар на наша територия да не е имало нито въоръжена съпротива при нахлуването на съветските войски, нито германски войски, в резултат на което няма нито една съветска жертва.

Време е законодателите тук да се размърдат като вземат пример от руските си колеги- обидните лъжи с цел преиначаването на историята в Русия може да са теория, с която помпат уязвеното си самочувствие на претенденти за световна сила. Но у нас лъжите от подобен род имат практическа стойност. Справка: употребата на пропагандните клишета от миналото в неравната битка срещу натрапването на все по-голяма енергийна и икономическа зависимост от преродения в Руска федерация СССР.

От: http://ivo.bg/