ФИДЕЛ КАСТРО И ТРОПИЧЕСКИ СЕКС

Николай Флоров

Забележете най-важния момент от последната новина от Куба: Фидел Кастро се извинява за това, че се е отнасял несправедливо към хомосексуалистите след победата на неговата революция през 1959. Да оставим настрана невероятния факт, че един комунист се извинява и да видим какво ново има изобщо в тая новинка. Няма много. Първо, тропиците са горещо място, хората ходят по-разсъблечени, лигите ти текат по-лесно и сексът е по-горещ. Но и по-кратък – пот и секс не вървят, а в тропиците няма как.

Фидел ги знае тия работи, затова неговата революция беше белязана от необичайни стъпки още от началото – проституцията не беше забранена, както си позволиха останалите комунистически фюрери. Не че проституцията в соц-лагера беше отменена. Напротив, тя беше манна небесна за десарското войнство, учещо се от богатия опит на КГБ, чийто приом да използва така наречения “honey trap” в шпионската си дейност беше известен и на хлапетата от детската градина. Не че в София нямаше курварски контингент за специални услуги на висши партийни гайлайтери и друг за обслужване на арабите, отбиващи се в заредените с микрофончета софийски хотели. Не става дума и за тълпите цигански проститутки, поддържащи високата заетост на института за венерически заболявания, както и за безчислените комунистически секретарки, чиито служебни услуги бяха просто баналност.

Фидел от самото начало знаеше, че сексът е оръжие, което трябва да бъде използвано в полза на революцията и затова той не посегна на проституцията. И наистина сексът е един от факторите, който го доведе до най-дългия стаж от всички комунистически бабаити – цели петдесет и две години на власт!

Горещи тропици, гореща кръв: две законни съпруги, не се знае колко временни тропически авантюри, за които жените си имат своя дял с тяхната склонност да падат в краката пред униформи, били те на Хитлер, Сталин или Кастро. Кастро и Мусолини, казват, си приличат по едно нещо – и двамата са консумирали посещаващите ги почитателки на минутата и направо на пода в приемната, без дори и да си свалят обущата. Латинска кръв - самият той е незаконен син на заможен земевладелец. Но освен двете съпруги - тук влизат и неговите девет деца (поне известните), от които поне две са с неизвестни майки.

Виж за хомосексуалистите (на български думата все още се бори за предимство с «педерасите»), Фиделито си признава грешката, че се е отнасял несправедливо. Това до известна степен е разбираемо – тропиците произвеждат много по-сексуално развинтени мачовци, тоест мъжкари, свалячи и неудържими женкари, чиято чест лесно се наранява от хормоналната непълноценност на хомосексуалистите. Това не ти е нетропическия секс на Тодор Живковата диктатура, която още в шестдесетте години тихомълком направи почти законни хомосексуалните връзки в България. Не ти е и топлата, почти телесна бесепарска връзка с флагмана на българския хомосексуализъм Азис.

Тия неща си имат и своите възрастови обяснения: мумифициращият се Фидел най-вероятно е спохождан и от угризения за греховете на младостта. Явно затлаченият му ум накара брат му Раул да го замести, да въведе плахо улеснения за малки бизнеси и – о, ужас! – да признае, че «Куба е единствената страна в света, където хората получават заплати без да работят»! Звучи секси, нали? И толкова познато, макар и от преди 20 години!

Фидел изглежда е налитан и от други призраци: само преди няколко години той повика и самия папа, за да предвари огромния отлив на тълпите в посока към църквата от неговата ялова политика. Нещо повече, неговият самозван приятел венецуелецът Чавес напоследък прави поклони и кани на разговори средната класа и бизнеса след дълги години на конфронтация и класов антагонизъм. Не е толкова трудно зад тия необичайни изявления да се види ролята на Фиделито, който очевидно е научил нещо и друго от еволюцията на революцията в Куба и сега поучава Чавес да не прави същите грешки.

Историята обаче има и други корекции за фиделизма: само на деветдесет мили на север го чакат ограбени от революцията бизнесмени и индустриалци с прилежно изчислени суми за компенсации. Бавно, но сигурно и брат му Раул е вдигнал брадвата, за да окастри хилядите правителствени бюрократи, да не говорим, че революцията е паднала толкова ниско, че ще позволи на кубинците да пътуват безпрепятствено по света и... да имат безжични телефони!

На тоя фон, разбира се, и извинението към хомосексуалистите звучи като новина, нали! А учените и досега се питат кога човек помъдрява – когато дойде старостта или когато пресъхне сексът?