Три факта

Силвия Белева

Да изредим три факта от вчерашния ден и да ги забъркаме като в миксер. Твърдя, че сместа няма да се пресече. Защото съставките за този микс са хомогенни, а изводите, породени от него, водят в една и съща посока.

Трите факта са следните:

Първо, интервюто на Джеймс Пардю – бивш посланик на САЩ, у нас пред в. „Труд”.

Второ - решението на прокуратурата по повод седемте изчезнали документа с класифицирана информация и представляващи държавна тайна за периода 2005-2009, когато премиер беше Сергей Станишев.

Трето – мнението на вътрешния министър Цветан Цветанов за сектора „Сигурност” и за отнемането на лиценза на „Лукойл”.

Без никакви заобиколки Джеймс Пардю казва следното: че България прилича на политически театър. Че организираната престъпност и корупцията и днес продължават да са наш проблем както през 2002 г. Че няма нито един арестуван (трайно) мафиот, съответно – осъден. Че няма осъден нито един висш корумпиран държавен служител. За него това е тъжна равносметка, тъй като организираната престъпност и корупцията „продължават да душат България, пречат на развитието й.”

И продължава: „На мен България ми прилича на голям политически театър. Лидерите ви вдигат много шум, правят се на бабаити, но реално не правят нищо. В един момент се обявяват за победители и минават на друга тема. Това е театър. Не е истинско.”. Случаят с „Лукойл” той определя като политическа драматизация на най-високо ниво.

Факт е, че нечий рейтинг се повиши. След което не последва нищо. По-точно – последва насърчаване на досегашното поведение на компанията. Джеймд Пардю говори за „много шум и пушилка”, за това, че „някои хора само се преструват, че правят нещо.” За него е съмнителна демонстрацията на твърдост и принципност, която реално не довежда до конкретни резултати. Вероятно се съмнява в искреността й и това е неговото мнение за случващото се. А именно – че „в един момент всичко се върна в изходна позиция.”

Другото му наблюдение е, че по въпроса за преодоляване на енергийната си зависимост България стои уверено в изходна позиция. Т.е. – не е направила абсолютно нищо, за да ограничи изключителното влияние на единствения си доставчик на ресурси.

На второ място, прокуратурата е внесла в съда предложение бившият министър-председател С.Станишев да бъде освободен от наказателна отговорност за това, че е изгубил документи, представляващи класифицирана информация. Става въпрос за седем документа, съдържащи държавна тайна, изчезнали в периода от 4.11.2005 до 7.09.2009. Не коментираме какво предвижда Наказателният кодекс в подобни случаи. Интересна подробност е, че разследването не си е поставило за цел да установи дали с изчезването на седемте документа националната сигурност на страната е била застрашена по някакъв начин. Това не е било предмет на разследването. Яснота по това къде са тези документи сега липсва. По всяка вероятност това означава да считаме въпроса за приключен.

На трето място идва интервюто на министъра на вътрешните работи, в което той твърди, че не е желателно „свободно говорене” по отношение на сектора „Сигурност” и на МВР. Иначе съществувал риск у нас да се случи нещо подобно на това в Лондон. Призивът му е „да се придържаме към едни нормални теми, които не биха могли да провокират някакъв дискомфорт или напрежение в подобни сектори.”

На мен пък ми се струва, че именно сега и в Дания, и в Обединеното кралство ще си създадат „дискомфорта” да анализират причините за това, което се случи при тях в детайли и от всички възможни гледни точки, с цел – евентуални „изяви” да се предотвратят или поне – ограничат за в бъдеще.

На какво отгоре у нас секторът „Сигурност” и МВР да са табу за коментар. Защо наличието на такъв да означава опасност от вълнения като във Великобритания? Или е блокиране на всякакъв интерес към темата със спотаената заплаха какво би могло да ни сполети?

Ако отнемането на лиценза на „Лукойл” като основен доставчик на гориво за МВР застрашава функционирането на цяло едно министерство, защо трябва да се примирим с липсата на конкуренция за компанията – вместо да търсим и алтернативни снабдители. Само защото облагодетелства МВР за сметка на всички граждани ли?

„Свободни съчинения” ли са разискванията по тези въпроси или начин да се достигне до разумно решение, основано на пазарни правила, каквито в енергийния сектор у нас решително не са налице.

И накрая – в констатациите на г-н Пардю – направени като в екскиз и без претенция за задължителност, не се ли вписват следващите два факта?