Алис Ричи, Франс прес
Поетият на 15 август от британския премиер Дейвид Камерън ангажимент да поведе "тотална война" срещу бандите беше приет със скептицизъм от членовете на общините, пострадали миналата седмица при най-необузданите безредици в Англия от 30 години.
За "изкореняването" на бандите, какъвто е "новият национален приоритет", Дейвид Камерън разчита най-вече на съветите на Бил Братън, бивш шеф на полицията в Ню Йорк, Бостън и Лос Анджелис, повикан като консултант на Скотланд Ярд. Премиерът заяви, че иска да се въведе съдебна забрана бандите да носят емблеми и символи, забрана за събиране на определени места и за използване на бойни кучета. "Социалните проблеми, които се мътят от десетилетия, се взривиха в лицето ни", каза в понеделник Камерън, ангажирайки се да възстанови целостта на разделеното общество. За Шелдън Томас, бивш член на банда, който днес е наставник на проблемни младежи, обществото наистина е "разбито", както казва Камерън. "Хора като мен говорят за това от десетилетия", отбелязва той. Томас обаче подозира, че премиерът предприема нещо единствено понеже гледката на опустошените от безредиците богати лондонски квартали шокираха дълбоко общественото мнение. "Толкова материалистично ли е нашето общество, че да поставя материалните ценности над живота на 14-годишно хлапе, преследвано от банда и намушкано 17 пъти заради един телефон Блекбери?", казва той гневно. Според него в последните десет години бандите в Обединеното кралство са отговорни за между 700 и 800 убийства, останали безнаказани. "Хората са ядосани, те са обезсърчени. Няма работа, липсват стремежи", казва той. Патрик Рийгън, който ръководи асоциация Екс Ел Пи, подпомагаща младежи, и е консултирал вицепремиера Ник Клег във връзка с размириците, признава, че ответната реакция е закъсняла. "Надявам се само, че това не е временна мярка за спасяване на положението и властите ще се заемат с решаването на проблема в дългосрочен план", казва той. Рийган смята за малко вероятно бандите да са единствените отговорни за бунтовете, бушували в страната четири нощи подред преди седмица. "Не всички участници бяха младежи, някои просто използваха случая, увлечени в динамиката на тълпата", отбелязва той. Някои известни членове на банди всъщност останаха настрана "от страх, че може да бъдат заловени от полицията", смятат представители на местните власти, с които Рийган разговарял. Доклад от 2009 г. на "Центъра за социална справедливост" съобщава, че в Лондон действат 170 банди, но Томас Шелдън смята, че броят им по-скоро доближава 260, с общо 15 хиляди членове. Съгласувана програма на местната полиция и власти срещу 170-те банди в шотландския град Глазгоу е намалила броя на нападенията с близо 50 процента за две години. Социалните работници призовават за повече инвестиции в програмите за работа на място и дори суперченгето Бил Братън предупреди, че сама полицията не би могла да се справи с проблема. "Необходим е сбор от стратегии за интервенция и превенция", подчерта той. Бандите, които някога се дефинираха по етнически признак, сега са свързани по-скоро с определена територия, често обвързана с контрола на наркотрафика, посочва появил се наскоро доклад. Обхватът им може да варира от група отхвърлени от обществото младежи до престъпни организации. Техните членове се стремят едновременно към защитеност, статус и пари. За Гавин Маккена, бивш член на банда от Нюхам в Източен Лондон, принадлежността към такава група било "въпрос на оцеляване" след детство, белязано от насилие. Маккена изобщо не вярва в изявлението на правителството. "Не им пука за нас", категоричен е той.
(БТА)