От Шипка до Ленин по стъпките на стъпканите

Иво Инджев

Радвам се да науча от директора на Националния парк-музей „Шипка – Бузлуджа” Данчо Данчев , че „българинът се завръща към историята“ си, което се усеща на Шипка (Фокус).

Какво обаче се усеща като завръщане към най-новата ни история от страна на едни специфични българи, които ни управляват?

През седмицата се усети, че министърът на културата Вежди Рашидов се обадил специално да нареди на демонтираният от центъра на София паметник на Ленин да бъде монтиран на видно място пред музея на тоталитарното изкуство ( който, ако се съди по споделените пред медиите възторзи на самия Рашидов, се очертава по-скоро като апотеоз на въпросната „естетика“). По някаква причина това явно му е много важно в навечерието на насроченото за 15 -ти септември откриване и се е заел лично да надзирава реставрацията от дистанция.

Усети се и друго: че управляващите продължават да бягат от решаването на проблема с демонтирането на Монумента на окупационната червена армия ( МОЧА) , стърчащ над столицата. Вместо да изпълни решението за неговото преместване от април 1993 г., което не е отменено и до днес, общината обяви, че щяло да има международен конкурс за него и това щяло да реши въпроса. Ако някакви „международни“ пари ( познайте дали няма да са с дъх на уралски петрол) застанат зад проект, разкрасяващ въпросния монумент, общината ще ги приеме ли като решение? Защото няма друга държава в света като Русия, която е склонна да похарчи толкова милиони, колкото трябва, за да съхранява и множи монументалните белези на влиянието си. Как точно ще ги прикрие въпросните средства- няма значение. Лакоми и продажни творци винаги се намират навсякъде по света. Могат да си ги напазаруват с петродоларите на килограм.

Българинът може и да се завръща към историята си на Шипка, но на държавния връх в България явно са се завърнали властници, изповядващи принципа: първо да угодим на Путин, който открито скърби за кончината на СССР и неговата символика, а после ще мислим как да обясним това пред някакви си българи. Номерът засега минава- „българинът“ си трае и чака някой пак да оцвети съветския окупационен тотем в София, за да изтича да се снима със семейството си пред него преди следочистачите на Петата колона да са му върнали сивотата.

Но историята не свършва с тези управници. Ще дават обяснение пред нея някой ден.

От: http://ivo.bg/