Калоян Стайков, Институт за пазарна икономикаВъпреки че сме в отпускарски месец и все още далеч от дебатите по Бюджет 2012 г., това не попречи на финансовия министър да заяви, че догодина ще има по-малко средства за неефективни сектори, като този на сигурността, а на министъра на вътрешните работи – да напомни, че това едва ли ще се случи. На фона на множеството доклади (ИПИ също публикува изследване по темата), които ясно демонстрират неефективност на разходите или липса на информация за Министерството на вътрешните работи (МВР), скандалите около даренията от частни лица и фирми и продължаващия вече трета година бюджетен дефицит, реформи на приходната и разходната част в сектора ще дадат глътка въздух както на обществото и частния сектор, така и на служителите във ведомството.
Въпреки че МВР е ведомството, което разполага с най-много средства от държавния бюджет – над 1 млрд. лв., прозрачността на работатата му е доста мъглява. Стигна се дотам, че през известно време излиза някой министър и съобщава някакво число. "Някакво число” е точното определение, тъй като през 2008 г. тогавашният министър на вътрешните работи заяви, че с полицейски функции са 47 хиляди. За същата година данни на Евростат сочат 33.8 хил., а презентация на МВР от началото на 2010 г. ги определя на 26.86 хиляди - хитро изваждайки бройката на гранична полиция.
Последните данни на министерството показват, че реално заетите са 54 187 души, от които 32 851 души са с полицейски функции. Като имаме предвид, че в България живеят 7.36 млн. души, по данни от преброяването на населението от 2011 г., това прави 446 полицаи на 100 хил. души.
За сравнение страни със сходно по големина население, като Швейцария и Швеция, имат около два пъти по-малко полицаи на глава от населението. Един от аргументите на МВР за високата численост на полицейските служители е, че България е външна граница за Европейския съюз (ЕС). Други страни, които също са външни граници на ЕС, като Естония, Латвия, Литва и Полша, имат между 20% и 85% по-ниско отношение на полицаи към население. С други думи болезнено ясно е, че България страда от прекалено много полицаи на глава от населението.
Заедно с това страната ни има най-високите разходи за полиция като процент от БВП за периода 2001-2009 г. – 1.7%, като втора остава Кипър с 1.6%, а трета е Великобритания с 1.3%. Средно за периода като процент от БВП сме изхарчили над 1/3 повече от Естония, над два пъти повече от Полша и близо три пъти повече от Швеция.
Тези разходи са неоправдани не само на фона на качеството на услугата – обществен ред и сигурност, която населението получава срещу тях, но и при факта, че България има най-нисък доход на глава от населението в ЕС. Т.е. вместо да се стремим да се възползваме максимално от ограничения ресурс, с който разполагаме, ние го пилеем в замяна на скъпа и некачествена услуга.
Ако проблемите от слабото управление на МВР бяха прикривани преди 2008 г., то толерирането им вече трета година на бюджетен дефицит с надеждата, че нещата ще се върнат към предкризисните си нива изглежда лишено от здрав разум.
Крайно време е ведомството да загуби статута си на недосегаемо и да ограничи сериозно харчовете си или да намери алтернативни източници на финансиране, различни от дарения.
Последният аргумент от МВР, че свиването на бюджета им може да доведе до безредици, като тези във Великобритания, е лишен от всякаква логика и цели да изплаши обществото. За уточнение, размириците на Острова започнаха след като полицията уби младеж.
Както стана ясно по-горе, управлението на ведомството е крайно непрозрачно и няма пълна информация за активите, например - имоти, които то притежава. По-доброто управление, включително и продажба на тези активи могат да увеличат процента на собствено финансиране на институцията, който през последните години постоянно се понижава и през 2011 г. вече е под 10% от бюджета на МВР.
Заедно с това е нужно сериозно съкращаване на разходите на ведомството, което може да стане чрез свиване на заетите и повишаване на ефективността на разходвания ресурс, включително чрез увеличаването на заплатите, издръжката и капиталовите разходи на един зает.
И ако цялостните икономии не се използват за свиване на бюджетния дефицит, то нека поне се насочат към създаване на услуги, които в дългосрочен план могат да намалят държавни и частни разходи. Примери за подобни проекти са електронното правителство, създаване на електронни регистри, предлагане на повече услуги на едно гише. За съжаление, обаче, по думите на министърът на вътрешните работи подобни идеи изглеждат като сън в лятна нощ.
От: http://www.mediapool.bg/