Предизвикателството пред Ал Каида при революциите в арабския свят

Уилям Маккантс, в. "Ню Йорк таймс"

Дългоочакваните от Осама бин Ладен революции в арабския свят най-сетне се случват, а разместването на пластовете като че ли може да предостави на Ал Каида рядката възможност да построи ислямистките държави, към които толкова дълго се стреми.

Теоретично тези държави няма да имат парламент (човешкото законотворчество узурпира ролята на Бог като законодател) и ще са враждебни към американските интереси. Поне засега обаче революциите не оправдават очакванията на Бин Ладен, тъй като овластяват не джихадисти, а мюсюлмански парламентаристи - мюсюлмани, които се заемат с парламентарна политика, за да засилят влиянието на ислямския закон, но отказват да се противопоставят със сила на хегемонията на САЩ в района.

В Тунис ислямистката партия "Еннахда" ("възраждане") води в допитванията преди насрочените за октомври парламентарни избори. В Египет новата политическа формация, учредена от ислямистко опозиционно движение "Мюсюлмански братя" - "Партия на свободата и справедливостта" - вероятно ще спечели голям брой места в парламента тази есен. Ако страните, преживяващи по-бурни революции като Либия, Сирия и Йемен, също организират избори - ислямистките парламентаристи са в добра позиция да се борят за парламентарни места и там.

Въпреки че смъртта на Бин Ладен бе тежък удар за организацията на Ал Каида, в определен смисъл новият водач Айман аз Зауахири е по-подходящ за революционната обстановка в арабския свят от предшественика си. За разлика от Бин Ладен Зауахири разглежда насилието като едно от многото средства за сваляне на арабските режими. Враждебността на Зауахири към парламентарната политика обаче поставя лостовете на политическата власт в ръцете на онези ислямисти, които знаят как да ги използват след края на революциите.

Изходът в Египет е особено важен в личен план за Зауахири, който се бори за сваляне на египетското правителство още от юношеската си възраст. Зауахири е наясно, че Египет е голямата награда в състезанието между Ал Каида и Америка предвид геостратегическото си значение и статута си на водеща арабска държава. В отправено наскоро послание в шест части до египетския народ и във възхвалата си към Бин Ладен Зауахири подсказва, че без външна намеса египтяните и тунизийците биха създали ислямистка държава без парламент, която би имала враждебно отношение към западните интереси.

Зауахири е твърде голям оптимист. След като са страдали под еднопартийно управление в течение на десетилетия и се отнасят предпазливо към ислямистките партии, ислямистките парламентаристи от арабския свят (подобно на светските си колеги) няма да искат да подкрепят такава система в бъдеще. И макар че те сигурно ще се опитат да въведат по-консервативни обществени закони, ислямистките парламентаристи ще стигнат дотам да признаят, че страните им се нуждаят от икономическата и военна помощ на САЩ или съюзниците им в района.

Макар някои ислямисти гръмко да подкрепят Ал Каида, мнозина - и особено "Мюсюлмански братя" - сега се организират за предстоящите в страните им избори, което ще рече, че се превръщат в ислямистки парламентаристи. Дори египетските салафисти, които споделят антипатията на Зауахири към парламентарната политика, създават свои политически партии. Най-застрашаващата плановете на Ал Каида "Джамаа Исламия", части от която някога бяха съюзници на Ал Каида, се отказа от насилието и наскоро обяви, че учредява политическа партия, за да участва в парламентарните избори. Това, че тези групировки сега искат да навлязат в парламентарната политика, показва, че Ал Каида губи влияние дори над естествените си съюзници.

Тази динамика ограничава възможностите за избор на Зауахири. От страх да не отчужди египетския народ, той едва ли ще прекрати усилията си да достигне египетските ислямистки парламентаристи или да скъса с тях, призовавайки за терористични атаки в страната преди изборите. Напротив, той ще продължи да призовава ислямистите да пропагандират шериата и да се опитат да ограничат американското влияние.

Междувременно Зауахири ще настоява за нападения срещу САЩ и ще се стреми да експлоатира по-нестабилни преживели революция държави като Либия, Сирия и Йемен, които може да се окажат по-податливи на влиянието на Ал Каида.

Независимо от това трайното превъзходство на САЩ в района и засилващата се притегателна сила на ислямистките парламентаристи означава, че Ал Каида вероятно няма "да получи" държавите, които иска. Дори поддръжниците на Ал Каида сега се съмняват, че тя ще може да замени съществуващите режими с ислямски държави в скоро време. В общо изявление наскоро няколко джихадистки форума в интернет изразиха безпокойство, че ако Муамар Кадафи падне от власт в Либия, ислямистите там ще участват в подкрепени от САЩ избори, с което ще отпадне всякакъв шанс за основаване на истинска ислямски държава.

В резултат на всички тези развития Ал Каида вече не е водач на ислямисткото движение в арабския свят. Дефинирайки параметрите на ислямистката политика в последното десетилетие, като засилваше страха от ислямските политически партии и даваше на арабските властници претекст да ограничат активността им или да ги забранят, целта на Ал Каида да премахне тези владетели сега се осъществява от други, които изглежда не споделят нейния политически светоглед. Ако тези революции се провалят, а Ал Каида оцелее, тя ще е готова да претендира отново за плаща на ислямистката съпротива. Засега обаче силите, които са в най-добра позиция да спечелят от Арабската пролет, са ислямистките парламентаристи, които за разлика от Ал Каида и искат, и могат да участват в този мръсен бизнес - политиката.

От: БТА