Свободата днес и тук 25 Юли 2024  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Либийският петрол: как ще се раздели наследството на Кадафи?

« назад   коментари   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Андрей Федяшин, РИА Новости

 
 Очертава се най-сетне да махнем думата "Муамар" от девиза "Аллах, Муамар, Либия", под който полковник Кадафи управляваше джамахирията над 41 години - падането му явно е въпрос на броени  дни или само часове. Въстанически отряди от какви ли не бои, открито подкрепяни от авиацията на НАТО, превземат ли, превземат  Триполи - а междувременно останалият свят вече си задава най-болезнения въпрос, пораждан от всяка революция: кой, какво и  как ще определя утрешния ден? Сиреч на кого ще се падне въпросното "какво"? И колко от "него" ще остане за Русия?
 
   Като знаем, че петролът и газът бяха 95 на сто от целия износ на Либия преди гражданската война, ясно е за какво става дума.
 
   То се знае, че няма всички да получат по равно. Повече ще вземе онзи, който е бил принципно "за" мартенската резолюция 1973 на Съвета за сигурност на ООН, уредила "защитата на гражданското население" и "затвореното небе" над Либия. Естествено, щом започнат да делят "петролното наследство" на Кадафи, едва ли някой ще бъде питан: "Нима сте бомбардирали и вие?", но това със сигурност ще се помни.
 
   Москва "принципно се въздържа" при гласуването на документа и въстаническата власт надали ще я приеме като бизнес партньор, равен на НАТО. А Русия има какво да губи, ако я "изпързалят" и в  Либия, както стана в Ирак. Развиваната схема смайващо наподобява тази отпреди.
 
   Аритметиката е много проста. През април 2008 г. Русия опрости на Либия дългове за 4,5 милиарда долара срещу многомилиардни нови договори. На първо място - споразумение с руските железници за строеж на магистрала от Сирт до Бенгази, дълга 550 километра. Сумата бе 2,2 милиарда долара. Малко преди това на либийския пазар започнаха да навлизат "Татнефт" и "Газпром", получили правата да разработват петролни блокове в полетата край Гадамес и Сирт. След това "Газпром" сключи споразумение за съвместно предприятие с "пълен цикъл" в Либия - от геоложки проучвания до добив, транпсортиране и преработка на суров петрол и газ. Големи перспективи се отваряха.
 
   Неотдавна, през януари 2010 г., сключихме с Либия ново споразумение за доставки на руски оръжия за доста прилична сума:  1,3 милиарда евро. Смятахме да доставим на Кадафи ракетни системи С-300ПМУ2 "Фаворит", десетки танкове Т-90С и двайсетина бойни самолета.
 
   Всичко това сега е под въпрос. Заради либийската специфика. Там всички договори опират до един-единствен човек – Муамар Кадафи. Щом го няма, никой не може да гарантира, че ще бъдат изпълнени. Сиреч, опростили сме дълговете, но срещу тази прошка май ще получим нещо съвсем неадекватно.
 
   Нещата се развиха тъй, че руското "принципно въздържане", независимо дали сме го желали, подпомогна НАТО да модернизира и усъвършенства методите, използвани още при  бомбардировките над Сърбия през 1999 г., и да разработи "либийски шаблон", за да го прилага във всички останали ситуации. Защото на практика НАТО веднага взе да интерпретира резолюция 1973 с мъглявите й формулировки като разрешение за военна кампания. Без Русия и Китай да наложат вето (Небесната империя, както винаги, си има собствени съображения), тя фактически означаваше одобрение за военни действия.
   Странен и твърде опасен прецедент. ООН приема доста "мека" на пръв поглед, политическа резолюция, но с толкова много "вратички", че НАТО тутакси добива шанса да пъхне в тях своето "желязо".
 
   Да бяха го проумели преди гласуването през март, Москва вероятно щеше да постъпи по-другояче: било да използва правото си на вето, било да гласува "за". Всъщност последният вариант би  донесъл навярно далеч повече полза. Но това е вече чисто гадаене, стореното си е сторено.
 
   После прогледнахме (пак добре, но вече е късно" - за това "прозрение" говори една забележителна фраза, изтървана от руския  посланик в ООН Виталий Чуркин на среща с репортери. Той говори за прилагането на "либийския шаблон" към Сирия, активно подготвяно от партньорите в антилибийската коалиция. Цитирам тази фраза в превод от английски, на който бе изречена: "Все още  сме в сянката на събитията в Либия, където (. . .) резолюцията на Съвета за сигурност на ООН (става дума тъкмо за резолюция 1973 относно защитата на мирното население" и "затвореното небе"  - б. а.) бе изтълкувана доста фриволно и не можем да не отчетем  това, обмисляйки какво може и какво не може да предприеме Съветът спрямо Сирия".
 
   Сиреч или не всичко е било взето предвид преди Либия, или пък всичко е било претеглено, но е било решено да следим събитията отстрани. Стана ясно, че и двата варианта са губещи. Ако това се повтори и в случая със Сирия, Русия на практика ще остане без приятели в Близкия изток.
 
   Към днешна дата либийският Преходен национален съвет в Бенгази вече е признат от близо 30 държави (Русия не е сред тях). Това са почти всички без изключение членки на НАТО и арабските петролни монархии.
 
   Франция, Италия и Германия не само че признаха ПНС, но започнаха вече пълноценни търговски преговори с него. Представители на либийската опозиция потвърдиха, че ще спазват условията на петролните и газовите договори, сключени с тези страни още по времето на Кадафи. Италианският енергиен гигант ЕНИ вече активно развива бизнес в контакт с въстаническото ръководство и работи по находищата в източните региони.
 
   Рим, Париж и Берлин винаги са били основни търговски партньори на Либия: на Италия се падаха 37,65 на сто от нейния износ, на Германия - 10,1 на сто, на Франция - 8,5 процента. Със  сигурност ще си останат такива и след Кадафи. Преди войната Либия произвеждаше дневно към 1,7 милиона барела суров петрол и планираше до 2012 или 2014 г. да увеличи производството на 3 милиона барела. Британците също активно се включват в процеса.
 
   Лорд Трефгарн, председател на Либийско-британския бизнес съвет, заяви, че се надява да оглави делегация на британския бизнес, която ще отпътува за Либия още "в края на септември  началото на октомври". Според в. "Индипендънт", Бритиш петролиъм  подготвя "настъпление в Либия" и дори е наела вече като специален консултант по либийските въпроси сър Марк Алън, бивш зам.-директор на британското външно разузнаване МИ6 и чудесен арабист.
 
   Либийската опозиция с радост ще работи с британски фирми, тъй като лидерите й оценяват ролята на Великобритания в ликвидирането на силите, подкрепяли режима на Кадафи. Това заявява убедено Майк Палън, старши партньор в Ди Ел Ей Пайпър - една от водещите международни юридически и консултантски компании (сред 10-те най-големи в света), впрочем и бивш консултант на кадафисткия режим.
 
   Китай е встрани от общото развитие на либийската "революционна сага". В Либия живеят и работят над 30 хиляди китайци. Независимо от бомбардировките те не са заминавали никъде. Пекин е сключил с Либия договори на стойност милиарди долари за добив и преработка на петрол и газ.
 
----------

Бел. на РИА Новости: Авторското мнение може да не съвпада с позицията на редакцията.

(БТА)


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional