Свободата днес и тук 02 Юли 2022  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Какво поддържа днешния режим в Русия

« назад   коментари   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Борис Дубин

На първо място - безалтернативността. Действията на властимащите с подвластните им медии и стоящите зад тях елити, които съпровождат властта, докато тя поддържа ситуацията на фактическа безалтернативност. Това определя пътя, по който върви Русия, характера на властта, както и представата за т.нар.политика, която фактически е девалвирала, доколкото не съществува реално елит, не съществуват и програми, не съществуват въпросите за избор и оценка за ефективността на действията на различните политически сили. Тоест политика, която да е поне в някакъв смисъл на думата отговорна, нямаме, а имаме

 
преимуществена имитация в сферата на политиката
 втората важна черта на руския социален, политически и икономически живот това е всеобщата ориентация към адаптация, поддържането на статута такъв, какъвто е днес, за да не стане по-лошо утре. Това се отнася както за поведението на политическите сили, така и за поведението на обикновените хора.
 
Или, казано по друг начин, проблемът за развитието, за движението не се поставя сериозно, а реториката за модернизация е изключително имитативна.
 
Третата важна характеристика е фрагментаризацията или атомизацията на социалния и политическия живот в Русия. Постоянното умножаване на различни зони и ниши, в които хората съществуват по вътрешните си правила и отлично знаят по какви правила да действат, когато преминат в съседна ниша или зона.
 
Не става дума за диференциация на функциите и на ролите, тази ситуация е израз на адаптационните процеси, които протичат в страната. И се оказва, че живеейки по този начин, нищо не се променя, по същество живеем в същия разпад и в същите разриви, в които сме съществували и вчера. Можем да видим, че
 
колективното настроение е сиво
дори черно, но не прекалено черно, все пак може да се живее...
И последната характеристика това е повсеместната имитация. За имитацията в политиката вече стана въпрос, но най-добрата илюстрация на имитативния характер на днешния режим е т.нар. удвояване вместо диференциация: като между двете лица няма нито разделяне на отговорността, нито на функциите, нито на реалните действия.
 
Това дублиране се оказва също един от механизмите и на масовото, и на елитарното привикване към установеното статукво. Може да удвояваш, да утрояваш, да клонираш ситуацията, като нито механизмите, нито направлението се променят, а просто се консервират.
 
В този смисъл имаме власт без идея за представителство, а това означава всъщност, че тя вече не е реално политическа власт. Това е властта без отговорности. Тази ситуация съответства на очакванията на мнозинството руски граждани.
 
Руснаците не настояват за отговорност на властимащите
 
напротив - безотговорността по техните представи е мерило за власт, докато ориентацията към партньорството и консенсуса е знак за слабост. В резултат това е власт без ефективност.
 
И за всички направления на властта с изключение на външнополитическите действия на Русия оценката на властта от населението от много години остава отрицателна. Дори рязко отрицателните настроения обаче не довеждат да протести, нито до действия за различен избор, чрез който да се смени безотговорната и неефективна власт.
 
Разбираемо в тези условия се поддържа идеята за "особения път" на развитието на Русия, идеята за "особената" (суверенна) руска демокрация, което фактически означава
 
по-цивилизован, в духа на XXI век, вариант на желязната завеса
 
Това е мека желязна завеса, завеса от меко желязо: "Ние сме част от големия свят, няма спор, но пътят на демокрацията при нас е особен..."
В този смисъл значението на партиите и средствата за масова комуникация съвсем не е в това да изразяват мнения и да ги координират с други, различни мнения.
 
Тяхната основна функция сега се състои в това да утвърждават установения ред и разпределението на властта, собствеността и статуквото и да ги поддържат.
 
Една важна характеристика на властта, която е сравнително нова и в определен смисъл е характерна за периода на управлението на Путин, е, че е недостъпна. И само от време на време демонстрира знаци на внимание и "загриженост" - ще намине към Пикалево или ще се развълнува за здравето на жените и техните репродуктивни способности... Намирайки се в тази ситуация, хората забравят да мислят и да търсят отговорност от властимащите - властта е недостъпна и толкова.
 
Това е представата на руснаците за свободата. В последно време се дават поразителни отговори на въпроса в каква степен хората се смятат за свободни.
 
Оказва се, че според мнозинството руснаци разбирането за свобода е свързано с опекунството на държавата, в това число и в икономически план - контрол над икономиката, цените и пр. В този смисъл за преобладаващия дял от руското население
 
свободата е опека на властта без достъп до нея
 
При това пасивна опека, с редки жестове на внимание. За тази "негативна свобода" има различни причини, но основната е бедността на руското население.
 
И не толкова финансовата бедност, въпреки че тя съществува. По наши данни, които са достатъчно устойчиви, не повече от една четвърт от възрастното население притежава спестявания, но това не са спестявания, които биха позволили преминаването в друг социален статус, а просто спестявания или за черни дни, или най-много за жилище или кола.
 
Но по-важното е друго: недостигът на независимост, а, от друга страна, отсъствието на солидарност, дефицитът на социалните връзки, които биха помогнали на човек да реализира собствената си свобода. Затова три четвърти от населението смята, че по никакъв начин не може да повлияе върху социалното и политическото пространство зад пределите на дома си.
 
Ориентацията към адаптацията е един вид клещи, които държат ситуацията в сегашното й положение, консервирайки я. Така именно работят повечето от механизмите, които позволяват да се съществува, без нищо да се променя, и които понижават отговорността към себе си и към другите. Активността не е нужна никому.
 
Това е ситуация, при която не сме тук и сега, не сме част от това време. С това е свързана значимата и растяща през последните 10 години характеристика за самоопределение на руснаците — в миналото, чрез историята - като един от параметрите за идентификация. Бягството в миналото, но само не в настоящето, а, не дай Боже, да се носи отговорност за бъдещето.
 
Така и лошите състояния придобиват характеристиката на нормалност и дори нормативност. И докато не се стигне до крайните лишения, "до последното" - за онази група, която все още нещо притежава и има какво да губи освен екзистенц минимума, не се вижда какво би могло да тласне днешната ситуация към промяна.
 
* Авторът е руски социолог, ръководител на отдела за социално-икономически изследвания на Аналитичния център на името на Юрий Левада - "Левада център", в Москва.
 
Преводът от руски е на Мария Липискова
 

 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional