Десет години след 11 септември: Смъртоносен удар срещу джихадизма

Тези дни отбелязваме десетгодишнината от 11 септември. Терорът не води началото си от атаките срещу Световния търговски център, нито войната срещу него е започната от Буш. Но атентатите от 11 септември дадоха старт на глобалната антитерористична война, която някои нарекоха Трета световна и дори Четвърта, ако се брои и Студената война през втората половина на ХХ век.

Сегашната война е нетрадиционна, защото е първата, в която една от двете страни не е държава или коалиция от държави, а мрежа от хора-фантоми, каквато е "Ал Кайда, "обединени около елементарни популистки политически идеи и в малки структури, които са трудни за разкриване и наблюдение.
Въпреки че администрацията на Буш-син обяви въоръжена война на тероризма и конкретно на "Ал Кайда",

антитерористичната война е преди всичко сблъсък на идеи

Това е война, в която едната от страните твърди, че се бори за вярата срещу ереса, а другата – че води борба на доброто срещу злото.

Почти две десетилетия ръководителите на "Ал Кайда" обвиняваха управниците в арабския свят, че са оръдие в ръцете на Запада, и призоваваха към свалянето на техните режими. Днес народите в редица арабски страни се вдигнаха на борба за освобождаването си от същите тези режими, но "Ал Кайда" няма никаква роля за успеха на революциите, наречени Арабска пролет.

Тъкмо обратното – различните младежки протестни движения, които се появиха сякаш от нищото, отхвърлиха двете основни послания на терористите – насилието и религиозната омраза. Демонстрантите, изпълнили улиците и площадите на Кайро, Тунис, Сана, Бенгази и Дамаск, обявиха мирна революция и възприеха демокрацията, която Бен Ладен считаше за западна лъжа.

Демократичните революции, които притеглиха като с магнит вниманието на световната общественост към арабския свят, означаваха катастрофа за "Ал Кайда" и за т.нар. джихадистка идеология. Нейните адепти бяха принудени да гледат безучастно хода на историята, докато младите хора ясно показаха, че промяната, към която се стремят, е алтернатива на терора и насилието.

Изминалите месеци бяха трудни за "Ал Кайда" не толкова заради убийството на нейния лидер от американските специални сили, а поради факта, че народните революции свалиха от власт тираните в Египет, Тунис и Либия, че са на път да свалят и режима на Асад в Сирия и на Салих в Йемен и че използвайки ненасилствени методи, отправиха сериозно предизвикателство към стария порядък във всички арабски страни.

Тези мирни революции успяха там, където не успяха терористичните акции на "Ал Кайда". Това бе свидетелство, че младежта, излязла по улиците в Кайро, Тунис, Бенгази, Дамаск и Триполи, са по-големи врагове на "Ал Кайда", отколкото безбожния Запад. Те игнорираха джихадизма и неговите политически послания. Показателно е, че в хода на протестите

не бе вдигнат нито един религиозен лозунг

нито снимката на Бен Ладен – дори тогава, когато дойде вестта за убийството му. Нямаше и ритуално изгаряне на израелското и американското знаме. Всичко това показа, че "Ал Кайда" не представлява масово движение със солидна политическа база и че съществуванието й се изчерпва с възможностите за организиране на терористични действия.

Ето защо Арабската пролет може да се окачестви като политическото убийство на "Ал Кайда" още преди физическото убийство на нейния лидер.

Политическите послания на демонстрантите бяха тъкмо обратното на онова, към което призовава "Ал Кайда". Никой от тях не спомена за ислямска държава или халифат, както и за сблъсък между исляма и Запада, а за демокрация, човешки права, свобода и човешко достойнство.

Затова убийството на Бен Ладен бе само символичен епизод на фона на дълбочинните процеси, които се развиват в арабските общества. Бен Ладен е законороденият син на стария арабски порядък, срещу който днес въстават гражданите в този регион. Но забелязахте ли, че при развитието на революционна ситуация тъкмо

авторитарните режими размахваха плашилото "Ал Кайда"

В Египет например Мубарак заплаши, че алтернативата на режима му ще е ислямистки; в Тунис и Йемен, Либия и Сирия бяхме свидетели на същото.

През последните десет години терористичните групировки в арабския свят се възползваха от липсата на политическа и социална легитимност на съществуващите режими. "Ал Кайда" използва експлоатацията на широки прослойки от населението и засилващото се недоволство за основаване на тайни мрежи и ядки за въоръжена борба.

Възходът на войнствения ислям се дължеше на липсата на социален диалог между управляващи и управлявани. Днешните революции възраждат надеждата за такъв диалог и следователно пресушават изворите на тероризма. Фактът, че ислямистките и салафитски партии възприеха създаването на политически формации и предстоящото провеждане на избори, е особено показателен.

Защото ръководствата на тези партии не успяха да убедят привържениците си да завземат властта чрез насилие и бяха

принудени да се преориентират към политическа борба

и да се изложат на конкуренцията на другите кандидати. По този начин арабските революции предложиха на младежите образец и перспектива за промяна без употреба на сила – решимостта да се избягва насилието в контекста на протестите бе основната им  характеристика. Очевидно е, че днес борбата е между зараждащия се либерализъм и отричащия го екстремизъм – ако либералните идеи се провалят, те ще бъдат заменени от насилствените доктрини и методи.

С други думи, неуспехът на революциите да осъществят промените, които искат народните маси, ще позволи на екстремистките сили да се възползват от социалното негодувание. Затова последните ще се стремят да докажат, че мирните социални демонстрации и стратегии са несериозни и следователно не могат да бъдат алтернативата на ислямизма.

Все пак реалистичните прогнози сочат, че макар "Ал Кайда" да продължава съществуванието си, нейната роля постепенно ще се доближава до това на екстремистките организации в Европа. Тя винаги ще намира достатъчно отчаяни хора, но в политическо отношение призивите й ще бъдат глас в пустиня.