Игото на свободата

По повод 100-годишнината на Тодор Живков не е зле още веднъж да бъде прочетен оня документ, който надминава всички представи и предположения. И няма нужда от обяснения, защото сам по себе си обяснява всичко.

Документът преди се е намирал в Централния партиен архив и представлява стенографски протокол от заседанието на пленума на Централния комитет на БКП на 4.ХII.1963 г. Сега се намира в Държавен архив (протокол IХ+144 машинописни страници) и се съхранява в банков сейф.

Всички изказали се изразяват безрезервната си подкрепа и възторг от предложението на другаря Тодор Живков България да спре да съществува като независима държава:

"Предс. Митко Григоров: Другари, откривам заседанието на пленума на ЦК на партията. За дневен ред се предлага една-единствена точка: Обсъждане на въпроса за по-нататъшното най-тясно сближение и в перспектива за сливане на Народна република България със Съветския съюз. Доклад ще направи др. Тодор Живков.

Тодор Живков:Другари, Политбюро внася за обсъждане в пленума на ЦК на партията въпроса за по-нататъшното свързване и най-тясно всестранно сближение, а след това, в перспектива, и за обединение на НРБ със Съветския съюз. За България и българския народ това е акт с историческо значение, който ще постави началото на нова глава в българската история, ще открие нов етап в развитието на страната по пътя на социализма и комунизма.

Курсът на партията за най-тясно сближение, а в перспектива и за сливане на НРБ със Съветския съюз поставя не само големи икономически проблеми, но и други изключително важни въпроси, каквито са въпросите за по-нататъшната съдба на българската нация и за суверенитета на българската държава.

Ние сме убедени, че перспективата за обединяване на НРБ със Съветския съюз в бъдеще ще предизвика в подавляващата част от българския народ небивало висок политически и трудов ентусиазъм. (Ръкопляскания.)

Тодор Павлов: Смятам, че да се проведе референдум по този въпрос няма смисъл, но ние трябва да проведем такава кампания, че да няма колебание сред народните маси и решението да бъде прието единодушно...

Димо Дичев: Никога нашите комунисти не са възпитавани другояче, освен да считат, че Съветският съюз е наше отечество...

Цола Драгойчева: Споделям възторга и радостта да бъдем една от републиките на Съветския съюз.

Стоян Стоименов: Другари, ние днес решаваме едно велико дело, решаваме светлото бъдеще на нашата нация и на нашия народ. Ние сме щастливи, че днес нашият Централен комитет начело с др. Тодор Живков практически го решава. Аз съм безкрайно щастлив, че доживях този тържествен момент и заставам зад доклада на др. Живков.

Начо Папазов: Не случайно, когато стана революцията на 9 септември, голяма част от хората вдигнаха лозунга за Съветска република, защото всички живееха с идеята, че като се освободи, България ще бъде Съветска социалистическа република.

Андрей Михайлов: Ние, кандидат-членовете на ЦК, ако ни се разреши, с две ръце и най-чисто сърце ще гласуваме за най-съкровената мечта на нашия народ - да се съединим с братските съветски народи."

---

Нито за миг другарите не проявяват ни най-малко безпокойство, че ще срещнат някаква съпротива, отпор, възражение от страна на българския народ. Другарите наистина са са си познавали народа. И наистина, сега никой не споменава това национално предателство. Никой не търси възмездие на предателите, пък дори и нравствено само. Широките народни маси барабар с един прокопсал премиер смятат, че същия тоя бил построил две Българии.

А и паметникът на Стамболов, оня в градинката пред "Кристал", много добре е издялан с разцепена глава – нека знае потомството какво се случва на онези, дето искат България да бъде независима държава. А някой знае ли сега къде е гробът на Стамболов? Някой отишъл ли е да му се поклони? Щото гроба на Живков всички го знаят. И ходят на поклонение.

После ще се преструват, че празнуват българската независимост. Същите тия, които празнуват стогодишнината на Тодор Живков, който се отказа от независимостта на България. И бодигардът на Живков, който обяви, че началникът му е построил две Българии и че всяко правителство направило и една стотна от това, което началникът му е направил, трябва да се гордее със себе си.

Което прави от всичките тия септемврийски празнувания тюрлюгювеч. Мазна ориенталска манджа. Пошлост, лицемерие, високопарни локуми и най-вече и преди всичко –  запивки по родните места с "България на три ракии и три морета" като прибавка.

На един от предишните пленуми през юли 1963-а Живков дефинира до пределна яснота разбирането на народа за държавния суверенитет: "Суверенитета народът го разбира да има ядене, да живее. Ето това е суверенитетът!"

Ето я общобългарската ценност – да има ядене, да живее.