МВР - все по-далеч от реформата

В средата на август, в разгара на конфликта по отнемането на лиценза на "Лукойл", вицепремиерите Дянков и Цветанов се противопоставиха и по един друг принципен въпрос. Министър Дянков направи изказване, че бюджетът на сектора за сигурност през следваща година трябва да бъде намален.

Министър Цветанов веднага отговори, че подобни изявления са безотговорни и намаляването на бюджета ще доведе до публични бунтове като в Лондон. Лятната жега и сезонът на отпуските позволиха тази размяна на реплики да мине без коментари и така и не стана ясно кой точно ще излезе на бунтове заради намаляването на бюджета на МВР.

Темата обаче без никакво съмнение заслужава сериозно внимание, дори и да оставим настрана общото ни любопитството по отношение на технологията на бунтовете. Защото въпросът за финансирането на сектора за сигурност далеч не е само въпрос за икономическа ефективност и съкращаване на разходите на държавата.

Значително по-големият бюджет на сектора за сигурност в България спрямо средния в Европейския съюз, сериозната липса на прозрачност в изразходването на средствата, раздутият щат, дублирането на дейности, частните дарения за МВР и заобикалянето на законовите изисквания за обществени поръчки от фирми на МВР отразяват далеч по-сериозния въпрос за начина на управление на МВР.

Двадесет години на демократично управление не можаха да променят институционалната култура в полицията на

лежерно отношение към закона, липса на обществен контрол

и на демократична отчетност. И независимо от някои разумни промени през последната година и половина общото впечатление е, че те се случват на второ ниво. За министър Цветанов реформата на МВР далеч не е приоритет.

В представеното преди няколко месеца изследване на "Отворено общество" -  "Цената на правосъдието в България", ясно беше описана общата картина. Ние плащаме много за правосъдие и получаваме малко. И това много като цена и малко като резултат включва и полицията, не само съдебната система. Като процент от държавния бюджет и като процент от брутния вътрешен продукт на страната България е с най-високи разходи за полиция в Европейския съюз.

И това сравнение дори не отчита скритите субсидии, получавани от МВР от невнасяните социални осигуровки за служителите и стойността на ползваните сгради. Изследването показа, че в Европейския съюз сме в челните места по брой на полицаи на човек от населението.

В същото време според данните на Евростат, позволяващи надеждно сравнение между различни страни, българската полиция е на последно място по степен на доверие - 25% при 63% средно за страните от съюза. А от виктимологичните изследвания на Центъра за изследване на демокрацията знаем, че едва едно на всеки пет извършени престъпления се съобщават на полицията - основно поради липса на доверие, че тя ще предприеме ефективни действия.

Коректната квалификация на тази обща картина е "шокираща"

и тя изисква доста повече от плахото поставяне на въпроса за бюджета на сектора за сигурност. МВР оспори част от изнесените данни, като представи изчисления, според които по разходи за полиция и брой полицаи се намираме по-близо до средните стойности в Европа. Проблемът с отговора на МВР обаче е, че изключва разходи, които няма причина да бъдат изключени.

Като някои общи разходи или разходите за ДАНС, която има функции по противодействие на престъпността и няма причина да бъде изключена от разходите за полиция. В същото време в отговора на МВР нямаше никакъв коментар по констатациите, че реалните разходи са по-високи поради скритите субсидии за социални осигуровки и сгради.

Както и по други изискващи отговор констатации в доклада на "Отворено общество", като тази, че включването на платената охранителна дейност, предоставяна от МВР, в общия му бюджет не дава възможност да се прецени ефективна ли е или се субсидира от държавния бюджет.

И това, че според доклад на Сметната палата полицията през 2007 има 88 имота с отпаднала необходимост и няма общи данни за броя на имотите и управлението им от МВР. По отношение на броя на полицаите изснесените от МВР данни за по-малък брой полицейски служители поставя пък въпроса за броя на административните позиции в системата.

Липсата на ефективност в изразходването на финансите

на МВР е само едно от измеренията на липсата на обществен контрол върху полицията и съответно ефективна защита на обществения интерес. Публична тайна е високата степен на изтичане на информация за операциите на МВР към лицата, срещу които са насочени тези операции. Постоянен е и проблемът с незаконно насилие по отношение на задържани и прекомерното използване и липса на контрол върху подслушването.

Все проблеми, които обезценяват работата на полицията за обществото като цяло. За никой от тези проблеми обаче няма сериозно усилие за търсене на отговорност на виновните служители, нито сериозно усилие за промяна на съществуващата институционална култура на търпимост към злоупотреби с власт.

Негласната позиция на правителството от самото му начало е, че е по-важно да се фокусира върху борбата с организираната престъпност с наличния ресурс, а не да се впуска в болезнено и трудно прочистване на системата. Удобно, тази стратегия позволява запазването на сериозен властови ресурс в ръцете на министъра на вътрешните работи. И без особени изненади тази стратегия не доведе до успехи по отношение на основния проблем на прехода - корупцията и срастването на политическата и икономическата власт.

Няма как с корумпиран инструмент да бъде преборена корупцията

Поставянето на въпроса за финансирането на полицията е на практика поставяне на въпроса за реформа на полицията, изразяваща се в намаляване на броя служителите, освобождаване от неприсъщи и дублиращи се дейности и повишаване на заплащането на останалите служители с освободения ресурс. Това означава също така разрушаване на мрежите от зависимости и въвеждане на ясни правила и отговорности на отделните служители за тяхната работа.

Само така може да бъде използван техният пълен потенциал и да се постигне по-висока ефективност от всеки служител. Вместо да бъдат третирани, по думите на един наблюдател, като крак, който рита, когато началникът каже. Въвеждането на ясни правила и отговорности обаче намалява властта на началника. И ако съдим по развитието на историята с "Лукойл", и желанието, и шансовете за подобни реформи не са особено големи.

* Авторът е адвокат, програмен директор в Центъра за либерални стратегии