Европа на ръба на политически срив

Европа отново е на ръба на пропастта. Последният спасителен пакет за Гърция, изготвен само преди шест седмици, е на път да се разпадне. Кризата на доверието засегна големите държави от еврозоната. Оцеляването на еврото, а заедно с него и на Европейския съюз е застрашено.

Европейските лидери отговориха с какофония

от предложения, чиято цел трябваше да е да възстановят доверието. Жан-Клод Трише, президентът на Европейската централна банка, призова към налагане на по-строги бюджетни правила. Марио Драги, гуверньорът на италианската централна банка и бъдещ наследник на поста на Трише в края на октомври, поиска ограничения не само на бюджетите, но и на други национални икономически политики. Ги Верхофстад, лидер на групата на Алианса на либералите и демократите за Европа в Европарламента, е само един от многото, настояващи за създаване на общи еврооблигации. Германският финансов министър Волфганг Шойбле пък настоя за формиране на фискален съюз в еврозоната.

Ако всички тези предложения имат нещо общо помежду си, то е, че не са предназначени за решаване на настоящите проблеми на Европа. Някои от тях като призивите за по-строги фискални правила и засилване на надзора на политиките, влияещи на конкурентността, могат да помогнат за предотвратяване на бъдещи кризи. Те обаче няма да направят нищо за овладяване на настоящата.

Други идеи като създаването на фискален съюз ще изискват фундаментални промени в договорите за ЕС. Въпросът с еврооблигациите пък ще се нуждае от политически консенсус, чието изграждане ще отнеме месеци, дори години.

Европа обаче не разполага с месеци, а още по-малко с години, за да преодолее кризата. На този етап тя

разполага с дни да предотврати най-лошото

Жизнено важно е политиците да разграничат това, което трябва да бъде сторено в момента, от това, което може да бъде отложено.

Първата неотложна задача за Европа е да оздрави банките си. Опасенията, свързани със стабилността им, е в центъра на бурята. Не е изненадващо, че именно банковите акции бяха най-силно засегнати от последния пазарен срив.

Има много начини за рекапитализиране на слабите европейски банки. Френското и германското правителство, които все още имат място да маневрират, могат да сторят това самостоятелно. В други държави, с по-слаби фискални позиции, може да помогне Европейският фонд за финансова стабилност. Ако са необходими повече средства, може да се включи и Международният валутен фонд, както и азиатски правителства и държавни инвестиционни фондове.

Вторият приоритет е да се осигури глътка въздух на Гърция. Страната полага почти свръхчовешки усилия за стабилизиране на публичните си финанси и преструктуриране на икономиката. Правителството обаче не успява да постигне фискалните си цели, което се дължи повече на забавянето в глобалната икономика, отколкото на грешки в управлението.

Това може да доведе до оттеглянето на ЕС и МВФ, което пък ще предизвика неконтролиран фалит на страната и свързания с него социален, политически и икономически хаос. В Гърция политическата и социална стабилност вече е разклатена. Един погрешно насочен гумен куршум може да е достатъчен за превръщане на уличните протести в гражданска война.

Помощ може да бъде осигурена по много начини. Кредиторите могат да се съгласят да разхлабят фискалните цели на Атина. Минималната замяна на дълга, договорена през юли, може да бъде заменена с такава, която ще осигури на страната реално облекчение. А тези, които говориха за план "Маршал" за Гърция, трябва да инвестират пари, а не само да говорят.

Третата спешна задача на Европа е да рестартира икономическия растеж. Финансовата система на целия континент зависи от това. Без растеж приходите от данъци ще останат слаби и капацитетът за обслужване на дълга ще продължи да намалява. Социалната стабилност също зависи от това. Без растеж

обществото ще стане нетолерантно към ограниченията

Тук отново проблемът има няколко решения. Германия може да намали данъците. По-доброто решение обаче ще е координиран фискален стимул в Северна Европа.

Проблемът е, че северните правителства, ограничени от обществените нагласи, не желаят да действат. При тези обстоятелства единственият източник на стимули остава ЕЦБ. Лихвените проценти ще трябва да бъдат намалени отново, а банката ще трябва да предприеме мащабни пазарни интервенции по примера на Швейцарската национална банка.

Ако тези неотложни задачи бъдат изпълнени, ще има предостатъчно време - а нуждата е от много време - да се осмислят радикалните промени като новите бюджетни правила, хармонизирането на други икономически политики и преминаването към цялостен фискален съюз. Но както каза Джон Мейнард Кейнс, "в дългосрочен план всички сме мъртви". И ако политиците в Европа продължават да се фокусират върху дългосрочни мерки за сметка на краткосрочни стимули, това може да е погребалната камбана за единната валута.

*Авторът е преподавател по икономика и политически науки в Бъркли, Калифорния. Текстът е предоставен от Project Syndicate.