Светломира Гюрова, Капитал
"Щом като продължаваме да се тревожим за бъдещето, значи то ще бъде по-добро." Ако приложим този цитат на бившия икономически съветник на американския президент Барак Обама Лари Съмърс към еврозоната, тя би трябвало да има блестящо бъдеще. Защото състоянието й в момента тревожи всички - не само европейците, но и САЩ, МВФ, Китай и останалите изгряващи звезди от БРИК клуба (Бразилия, Русия и Индия). А както се пошегува не много весело сп. Economist, когато Русия започне публично да се притеснява за финансовата стабилност на ЕС, вместо да е обратното, значи еврото никак не отива на добре.
И най-страшното не е нито това, че през седмицата пазарите отново потънаха от паника, нито че кризата пълзи опасно към банките, нито пък рискът експлозията в еврозоната да разбие на парчета глобалното възстановяване и да надигне втора вълна на рецесията. Най-стряскащ е фактът, че ЕС изглежда все по-разединен и объркан, а бранителите на общата валута са с изчерпани муниции и идеи. Битката е буквално на живот и смърт - еврозоната вече е в шоковата зала и без радикално лечение няма да излезе оттам цяла и непокътната.
В какофонията от разнопосочни послания и интереси спасителната посока е сравнително ясна. ЕС трябва бързо да предпази уязвимите банки и да отблъсне атаките на пазарите срещу държавите, които все още имат шанс да избегнат фалита. След това да помисли за рецепта за растеж, който да направи по-лесни следващите дългосрочни стъпки към по-устойчива и имунизирана срещу нови подобни кризи еврозона. Независимо дали решението включва по-дълбока икономическа интеграция, промени в договорите на ЕС и общи еврооблигации. Или крие риска страните като България, които още не са приели еврото, да останат извън важните разговори.
Друг е въпросът какво изисква това от европейските лидери и има ли желаещи да платят политическата цена. Алтернативата обаче е колкото стряскаща, толкова и реална - разпад на еврозоната с всички невъобразими и невъзможно тежки последствия.
Страх и омраза в еврозоната
"Страхът се прокрадва из коридорите на Брюксел. Той е там от известно време, обикновено неизречен и омаловажен. Сега вече е съвсем явен и открит. Това е страхът от загубата на контрол над събитията. Това е осъзнаването, че повечето идеи вече бяха изпробвани, но кризата в еврозоната продължава да се задълбочава", пише европейският редактор на британската Би Би Си Гавин Хюит.
В последните 18 месеца германският канцлер Ангела Меркел, френският президент Никола Саркози и компания направиха един куп извънредни среднощни срещи, помпозни, но кухи декларации и половинчати мерки. Освен това изсипаха милиарди евро. Всичко беше напразно. Колосалният дълг на Гърция само се увеличи още повече (до 150% от БВП), икономиката й преживява трета година на рецесия (спадът тази година ще е между 5 и 7%), а последните плачевни данни за изпълнението на бюджета накараха миналата седмица мисията на "тройката" от ЕС, МВФ и Европейската централна банка (ЕЦБ) да си тръгне предсрочно от Атина.
Всичко това уби и последните останали надежди (ако изобщо е имало такива), че спасяването на Гърция може да проработи. Отчаяни мерки като въвеждането на нов извънреден данък върху имотите, който трябва спешно да запълни пробойните в бюджета и ще бъде събиран със сметките за ток (доста показателно за способностите на данъчната администрация), са сигнал колко безнадеждна е ситуацията.
Нещо повече - гръцкото фиаско вече коства намаляването на кредитния рейтинг на две френски банки, Societe Generale и Credit Agricole, заради експозициите им към страната. А според Reuters на срещата на финансовите министри от еврозоната на 17 септември ще бъде представен анализ на високопоставени експерти на ЕС, според който има опасност Европа да се изправи пред нов дефицит на кредитен ресурс, тъй като кризата тръгва към банките. На срещата в Полша ще присъства и американският финансов министър Тимъти Гайтнър - безпрецедентен пример за засилващия се международен натиск върху ЕС да изгаси пожара в къщичката си, преди да е плъзнал към цялата световна икономика.
Същевременно вторият спасителен пакет от 109 млрд. евро за Гърция, договорен през юли и предвиждащ важни неща като увеличаване на ресурсите, гъвкавостта и ролята на Европейския фонд за финансова стабилност (EFSF), все още виси във въздуха. Досега той е одобрен от парламентите на едва две държави, Белгия и Франция. Ако за гласуването му в германския Бундестаг на 29 септември Меркел не получи подкрепата на всички депутати от управляващата коалиция, това не само ще разклати сериозно позициите й, но дори може да доведе до предсрочни избори.
"В момента в Берлин има много бурен и остър дебат за еврозоната и той не е толкова между опозицията и правителството, колкото в рамките на самото правителство. Това създава объркване накъде отива Германия", казва пред "Капитал" Томас Клау от Европейския съвет по външна политика (ЕСВП). Според него политиците в Германия (като министъра на икономиката Филип Рьослер), които говорят за фалит на Гърция, го правят против волята на канцлера и не са представителни за позицията на правителството.
Раздорите в Берлин са само едно от проявленията за нарастващото разцепление в еврозоната. Друг такъв знак беше оставката от управителния съвет на ЕЦБ на германеца Юрген Щарк почти три години преди изтичането на мандата му, която разклати пазарите. Тя беше разчетена като сигнал за несъгласие с водената от банката политика на изкупуване на облигации на проблемни страни в еврозоната като Италия и Испания в опит да укроти драстичното им оскъпяване. "Това е сигнал за огромни проблеми вътре в ЕЦБ. Германците очевидно никак не са доволни от линията на банката", коментира пред в. Financial Times Манфред Нойман, професор по икономика от Университета в Бон.
В последния месец ЕЦБ инвестира над 35 млрд. евро в испански и италиански дълг в допълнение към гръцките, ирландските и португалските облигации за 76 млрд. евро, които е изкупила от май 2010 г. насам. "За мен най-големите герои на кризата са централните банки - ЕЦБ и Федералният резерв на САЩ. Те са от ключово значение за преминаването през нея и ще продължат да играят значима роля и след края й. Ясно е обаче, че не могат да бъдат оставени сами да водят битката", коментира Ариго Садун, изпълнителен директор на МВФ, отговарящ за Гърция, Италия и Португалия, по време на конференция на Pioneer Investment в Изео.
Да искаш и да можеш
Тези сътресения и търкания само засилват недоверието, че ЕС е способен да се справи с най-голямото изпитание от създаването му. Не че неговите лидери (поне ако се съди от думите им) не осъзнават колко голям е залогът. "Изборът е: много по-дълбока макроикономическа интеграция на еврозоната или сриването й. Няма трети път. Ако еврозоната се разпадне, ЕС няма да оцелее", заяви финансовият министър на ротационния председател Полша Яцек Ростовски. В същия дух се изказа и президентът на еврокомисията Жозе Барозу през седмицата, когато обяви, че скоро ще представи официално предложение за въвеждане на общи еврооблигации. "Изправени сме пред най-сериозното предизвикателство за цяло едно поколение. Това е битка за политическото и икономическото бъдеще на Европа."
Само че това поколение европейски лидери, изглежда, няма визия не само какъв ЕС иска, но и как да го извади от сегашната криза. Идеите са разнопосочни, хаотични и дори абсурдни - като се започне от искането на еврокомисаря по енергетиката Гюнтер Йотнигер знамената на страните с фискални грехове пред сградите на европейските институции да бъдат свалени наполовина (за което 151 евродепутати поискаха той да се извини или да си подаде оставката) до екстремните предложения на Холандия за нов комисар по бюджетната дисциплина и изхвърляне на нарушаващи правилата държави от еврозоната.
Объркващо е и поведението Германия - страната, от която всички очакват да зададе посоката и да ги спаси от дълговото блато. Но както се оплака наскоро менторът на Меркел Хелмут Кол, "не зная къде стои Германия днес и накъде отива". И съвсем не е единствен в тези си усещания.
Действително не е лесно да се вземат правилните решения и да се лавира между изнервените пазари, погледа към следващите избори, нуждата от промени в европейските договори и недоволните граждани, които не харесват сегашната ситуация, но не знаят какво точно искат. Според последното проучване Transatlantic Trends например само 50% от германците са съгласни да има фонд за подпомагане на закъсалите политики, но същевременно 54% са "за" по-силна обща икономическа политика в ЕС.
Дори и сред експертите няма единно мнение какво да се прави с Гърция и дали тя трябва да бъде оставена да фалира с трясък. Според Ванеса Роси, икономист от Oxford Analytica, останалите страни със спасителни програми - Ирландия и Португалия, се справят добре и няма опасност да бъдат повлечени. "Трябва да отделим изцяло въпроса с Гърция. Дори тя да фалира и да си върне драхмата, няма да се стигне до дезинтеграция на еврозоната", коментира Роси пред "Капитал". Томас Клау от ЕСВП мисли точно обратното. "Гръцкият фалит в този момент може да има абсолютно катастрофални последици за европейската и световната финансова система." На същото мнение е и Марко Бути, директор на Генерална дирекция "Икономически и финансови въпроси" към Европейската комисия (DG ECFIN), според когото е пагубна илюзия да се мисли, че преструктурирането на дълга може да се случи, без да последва каша. Както и че може "хирургически да се реже около Гърция с идеята, че заразата няма да се разпространи".
По думите на икономиста от Центъра за либерални стратегии Георги Ганев най-важното е Гърция да фалира така, че "за всички замесени - гръцкото обществото, неговите кредитори, партньорите от ЕС и финансовите пазари - да е ясно и достойно за вярване, че ще бъдат следвани стъпки едно, две, три, четири и т.н. В резултат на което гърците ще платят толкова, кредиторите ще бъдат подстригани толкова, ЕС (драгият немски данъкоплатец) ще помогне толкова, за да могат пазарите да си направят сметката". Освен това според Ганев е задължително еврозоната да има механизъм за фалит.
Цената на спасението и на провала
"Почти няма пример за съвременен валутен и монетарен съюз, който да се е разпаднал без някаква форма на авторитарно или военно управление или гражданска война." Цитатът е от публикуван през седмицата доклад на швейцарската банка UBS, който изчислява, че разпадът на еврозоната може да коства 40-50% от БВП на периферните икономики през първата година, след като изоставят еврото, и 20-25% на страните от ядрото. Числата може и да са дискусионни, но дават ориентир за общата идея - че провалът ще струва ужасно скъпо.
Цената на спасението също няма да е малка - нито в пари, нито в политически капитал. Но ще е несравнимо по-малка от тази на колапса. Точно това трябва да обясни Ангела Меркел на своите избиратели - че изборът им е между една еврозона, която няма да прилича на една голяма Германия толкова, колкото им се иска, и никаква еврозона.
"Кризата може да стигне такъв интензитет още в следващите седмици, че да се озовем в революционна ситуация. Трябва да се нарушат основни табута", смята Томас Клау. Анализаторът вижда два пътя пред еврозоната. Единият води до разпад. Другият - към прехвърляне на повече суверенитет към Брюксел, по-тесен фискален и политически съюз и най-вероятно промени в договорите на ЕС (което изправя косите на всички, помнещи десетилетната драма с европейската конституция и изстрадания Лисабонски договор). Това са дълбоки и неизследвани води и преминаването им ще изисква не само умело ръководене, но и съгласието на европейските граждани. "Хората трябва да разберат, че вече не живеем в нормални времена. Крайната същност на заплахите пред еврозоната изисква необичайни решения." Остава да се намерят лидери, които да ги поднесат и "продадат" на европейците.