Ще оцелее ли еврото през следващите месеци?

През 2011-та бяха направени няколко много големи стъпки към стабилизиране на еврозоната, които обаче имаха сравнително кратък или слаб ефект. Последният голям финансов пакет, приет на 21-ви Юли с цел повишаване на инвеститорското доверие към Португалия и Испания доведе до успокоение на борсите за едва 12 часа, преди отново лихвите по държавните бондове на двете страни да се повишат.

(Gazeta Mercantil)

Причината за инвеститорското недоверие и медийната кампания срещу еврото се дължи почти изцяло на нерешителността или неумението на Брюксел да убеди водещите фигури в ЕС като Меркел и Саркози, че Еврозоната се нуждае от безусловна подкрепа, за да оцелее.

 Редица мерки трябва да бъдат предприети, преди да може да се говори сериозно за стабилизиране на еврозоната. Една от основните задачи пред Брюксел е ясно да определи кои страни са пред банкрут и кои просто имат проблем с ликвидността. Гърция е на няколко седмици от банкрут, но Брюксел упорито твърдеше в продължение на година и половина, че финансите на страната са в добро състояние и няма да има проблеми с обслужването на дълговете си. Португалия и Испания имат проблеми с ликвидността причинени от огромни държавни дефицити и нефункциониращ работен пазар. Брюксел упорито твърдеше, че и тези две страни са в много добро състояние, и опитвайки се да отклони фокуса на инвеститорите от възможността за банкрут на Португалия и Испания се получи отместване на вниманието от истинския проблем – липса на ликвидност.

 Вторият много голям проблем пред Брюксел е да определени сериозна финансова рамка за ЕС, която включва макроикономическа политика, ориентирана към растеж. Рязането на държавни разходи и излишни услуги е полезно от страна на ефикасно бюджетиране, но превръщането на тази практика в „мания” води до реална опасност от рязко намаляване на потенциала за растеж на БВП в ЕС27. Целта зад намаляването на разходите и увеличаването на данъците в редица страни беше да се предотврати увеличаване на недоверието на инвеститорите във възможността на държавите в ЕС да обслужват своите дългове и да поддържат стабилен бизнес климат. Тези мерки обаче не водят до реални перспективи за растеж, а до стагнация и дори в някои случаи принудителна рецесия.

 Новият план за растеж на Еврозоната трябва да започне от цялостна макроикономическа реформа в повечето страни от ЕС27. Съюза има нужда от създаване на възможно най-много работни места чрез мерки, ориентирани към растеж – по-ниски данъци, по-малко регулации, съкращаване на бюрократични процеси, увеличаване на пенсионната възраст, инвестиране в нови технологии, цялостна реформа на системата за висше образование в ЕС, преосмисляне на ролята на редица социални придобивки и ограничаване на имиграцията от Африка и Арабския Свят.

 Преди подобни мерки да започнат дори да се обсъждат, ЕС се нуждае от много сериозна политическа воля, ориентирана към развитие на по-близък финансов съюз. Практически, в момента има три възможности пред ЕС.

 Първата възможност е срив на Еврозоната, напускане/изгонване на „слабите брънки” във веригата и пълна загуба на обществено доверие към ЕС. Подобен сценарии е пряка заплаха и за националната сигурност на България и е силно нежелан.

 Втората възможност е продължаване на периода на несигурност и отлагане на решения, докато рано или късно не стане неминуемо да не се пристъпи към сериозни действия. Съдейки по действията на Барозу, Меркел, Саркози и Бужек, това е най-вероятният сценарии в момента.

 Третата възможност е форсиране на редица реформи към обща европейска икономическа политика и евро-бондове, която да доведе ЕС до подобие на федерална държава. Този сценарии вече се е случвал при основаването на САЩ, когато отделните щатове са били по-скоро като индивидуални държави, но това е довело до редица финансови проблеми и постепенно обединяване в обща икономическа рамка.

 През следващите месеци би трябвало да се определи съдбата на Еврозоната, а заедно и с нея и на бъдещето на ЕС. Първата стъпка ще е моментът, в който Гърция ще остане без финансов ресурс да обслужва дълговете си и ще трябва да бъде взето първото сериозно решение за нейното спасяване или евентуално преструктуриране.

Блогът на Атанас Колев - http://falseflag.eu/