Гърция повтаря грешките на България от началото на прехода

Неотдавна, когато Гърция очакваше петата вноска от заема на т.нар. "Тройка" (Европейския съюз, Международния валутен фонд и Централната европейска банка), написах два текста, публикувани в Capital.bg, в които се опитах да обясня причините, довели по мое мнение Гърция, като икономика и държава, до сегашното й положение (вижте свързаните статии вляво).

Тогава подчертах, че проблемът с дефицита в гръцката икономика може да се реши, ако бъдат уволнени 350.000 държавни служители от общо 1 милион, работещи в държавния сектор, в една страна с 11 милиона жители. Също така написах, че щеше да бъде най-добре още от самото начало на кризата Гърция да беше навлязла в някаква система към фалит, а не да следва решенията, указвани от "Тройката", които от чисто "счетоводна" гледна точка изглеждат разумни, но на практика разпердушиниха гръцката икономика и всъщност унищожиха механизма за създаване на доходи, вместо до намаляване на дефицита, което щеше да доведе и до рационално управление на дълга на страната.

Гърция имаше огромен дълг, около 300 милиарда евро, в началото на нейната криза през 2009 г., както и тежък дефицит, надвишаващ 10%. Днес, дългът е стигнал 360 милиарда евро, а дефицитът е близо до 8%. Тогава управляващите екипи от технократи трябваше да вземат решение или за сериозна хирургическа интервенция, или за постепенно лечение. Сериозната хирургическа операция изискваше незабавно и решително намаляване на заетите в държавния сектор от 1 милион до поне 500 000 служители (самата държава може да функционира много добре и с 200 000 чиновници), подкрепа на успешната и конкурентноспособна частна икономика, намаляване на данъците и прилагането на мерки, водещи до стимулиране на инвестициите и конкурентноспособността на икономиката, както и до осигуряване на заетост на освободените държавни служители.

Вместо това, технократите от "Тройката" и управляващата партия предпочетоха драстичното увеличаване на данъците във всички области на икономиката и обществената дейност и с различни хватки избягването на съкращенията в държавния сектор, както и намаляване на доходите и следването на логиката "ще вдигаме данъците, докогато трябва", за да закърпим дупките.

Резултатите бяха пагубни. Рецесията през 2011 г. се очаква да стигне 5,5%, а през 2010 г. беше вече 4,5%, ограничавайки значително икономическата активност. Частният сектор, който нямаше проблеми, вследствие на настъпващата рецесия, непрекъснатото нарастване на данъчното облагане върху печалбите, увеличаването на ДДС и налагането на различни извънредни облагания, изведнъж в рамките на две кризисни години се превърна в новия "голям болен" и започна да уволнява, да се свива и да губи динамиката си, придобита след 1990 г., и като резултат, поради ниската си активност, да не може да плаща данъци и заплати, за да може държавният "механизъм" да функционира.

Държавата, вместо да уволнява от самото начало, защото точно там се криеше основният проблем на гръцката икономика, предпочиташе да гледа как частният сектор "вехне" и вместо да намали броя на чиновниците, предпочете да облага с нови и нови данъци една социална система и икономика, които вече нямат силата да "дадат" повече пари от данъци за покриване на дефицита. Свиващата се с бързи темпове икономика и нарастващата в същото време безработица не могат вече да дават толкова пари, за да бъде покрит дефицитът, произвеждан от надутия държавен сектор.
 

Христос Мурутис е роден в Атина. Завършил е право в Гърция и живее в България от 1999г. Занимава се с управление на инвестиционни фондове в сферата на недвижимите имоти и енергетиката чрез своето дружество Arceland Management. Той е единственият чужденец, пишещ и публикуващ текстове на български език в собствения си блог "Гласувам за България". Текстовете му се публикуват също така и в личния му сайт www.mouroutis.com.