Пантомима в Белград, фантомима в София

Казусът със скандала, предизвикан на 16 септември напълно съзнателно от руския посланик в Белград Александър Конузин на международна конференция в сръбската столица привлече вниманието ми с една подробност: Русия се кара на сърбите, че не били достатъчно сърби, докато у нас петата колона на Русия прави точно обратното:бори се да се докаже като по-руска от руснаците.

„Руският посланик в Сърбия Александър Конузин предизвика дипломатически скандал на международен форум в Белград, посветен на регионалната сигурност. Конузин се обърна към участниците във форума и ги попита „има ли сърби между вас и защо не поставяте въпроси, свързани с действията на мисиите на ЕС и НАТО в Косово, които в този момент застават на страната на Прищина“. След това руския посланик в Белград заяви, че Москва единствено подкрепя Сърбия по отношение на Косово, след което демонстративно напусна конференцията.
Стандарт Нюз”

Клип с нападките на Конузин, който гримасничи, кълчи се и прави истинска клоунада в нещо като обвинителна реч срещу неблагодарните, според него ( което значи –според Кремъл) сърби, обикаля интернет като някакъв куриоз, защото поведението му е крайно неприсъщо за един дипломат. Държи се грубо, агресивно, влиза в пререкание с водещия на конференцията, прекъсва го, размахва пръст, „изпитва” аудиторията дали не е съгласна с него и накрая иска всеобщо разрешение да продължи в същия дух, но получава гръмогласен шамар: ехото от залата откликва единодушно и шумно с „не”. Именно така и тогава Конузин напуска залата.

Скандалът му съвсем не е солова акция не само заради парадигмата, че един посланик не говори каквото си иска, а действа по заповед, особено по приоритетни външнополитически въпроси за неговата държава, известна с болезненото си честолюбие на претендент за велика сила. Както и друг път е ставало дума, в руската дипломация има казармена желязна йерархия, която е немислимо да бъде разводнявана с импровизации. Доказва го и фактът, че по същото време на обсъждане по същата тема в Съвета за сигурност на ООН в Ню Йорк руският представител Виталий Чуркин също разиграва цирк.

Още при първата си публична изява на посланик в Белград Конузин прави заявката за такава линия на менторско поведение спрямо неблагодарните сърби. На 10 април 2009 г. на кръгла маса по темата за „ Външната политика на съвременна Русия” с участието на местни и чужди анализатори и дипломати, Конузин търси сметка как така в Сърбия имало несъгласни с Русия с въпроса ( който няма да превеждам, хубаво и разбираемо си звучи в оригинал):

„Почему в Сербии, наряду с дружественными, есть партии, которые не дружественные к России? Есть социальные слои, которые не дружественно относятся к России? Почему это происходит?“

Особено е разтревожен Конузин от вероятността Сърбия да замени кирилицата с латиницата, сякаш кирилицата му е бащиния:

„Если сербы откажутся от кириллицы (а такая опасная тенденция существует) и перейдет полностью на латиницу, мы потеряем сербскую молодежь, а значит будущее между нашими странами, заявил докладчик.”

Но Конузин има и други конкретни упреци във връзка с които използва трибуната да изрази протест- позволявали си по сръбските телевизии да показват „антируски филми” ( лична аз не съм виждал по антиамерикански филми от американските, но това е друга тема, да не изместваме акцента, нали!):

„ ТВ в Сербии показывает антироссийские и антисербские фильмы и в связи с этим посол РФ должен выразить протест”.

Всъщност именно на тази конференция натякването срещу сърбите, че били по-малко сърби от руснаците, е „спуснат” от важен московски емисар. Това е основният докладчик на форума , заместник-директорът на Департамента по печата ( ще рече- пропагандата) на руското МвНР Игор Евдокиев.

„Критикуя позицию нынешнего сербского руководства докладчик, видимо, выразил общее мнение присутствующих, а именно РУССКИЕ НЕ МОГУТ БЫТЬ БОЛЬШЕ СЕРБОВ, ЧЕМ САМИ СЕРБЫ.”

А сега да се замислим за миг, че това се е случило през 2009 г., точно след триумфално отчетената от министъра на културата в София Стефан Данаилов „Година на Русия в България”. В Москва пърхат от радост ( няма и следа от недоволството, както спрямо неблагодарните сърби), а в София – от щастие, че им е била дадена възможност отново да се покажат като най-верният сателит на Кремъл.

Да сте забелязали по българските телевизии „антируски филми”? Или пък да има „слоеве от населението” в България, които да предизвикват правоверния гняв на руския посланик- само ние,някакви си „маргинали” , по наглия израз на посланик Исаков, сме искали да им махаме паметника ( един единствен от общо 130 съветски паметника в страната на нито едната съветска жертва) в София, но това нямало да стане – дълъг списък от имена на раболепни служители на култа към Кремъл стои в негова подкрепа под декларация в този дух, която претендира да се противопоставя на нас, „маргиналите” от името на всички български архитекти, художници и т.н.

Така че клоунадата у нас също се вихри, но участниците в нея са „българчета”. На руския посланик не се налага да прави циркове. Той просто си мълчи като един фантом, направо го няма нужда да прави никаква пантомима ( пуснете без звук Конузин в Белград и ще видите какво значи да заклеймяваш и без думи, само с физиономия) пред камерите защото нищо не налага да се обажда при толкова гласовите глашатаи от български произход.

Блогът на Иво Инджев - http://ivo.bg/