Лимони

Силвия Белева

Изчистени ли са въпросите около подкупа, който общински съветници са предлагали на кандидата за президент на ГЕРБ? „Да” е отговорът на председателя на Народното събрание. „От него (кандидата) нито е искан подкуп, нито той е давал такъв.” Мнението на г-жа Цачева е, че несекващият интерес по темата би могъл да доведе до „различни внушения”. Така, че трябвало да приключи.

Сякаш има опасения за посоката, в която биха могли да поемат тези внушения. Вероятно те биха могли да поведат електоралното стадо към грешна кошара – ако именно като стадо се възприемат гласоподавателите. Ако всичко е О.К. и нищо не застрашава партийната кандидатура, защо са необходими „препоръки” да секне интересът към темата.

Г-жа Цачева казва, че е налице опит да се извлекат дивиденти от „една случайно изпусната реплика”. Но репликата се породи от един факт – неуспешния опит за подкуп, останал без последствия. А в момента именно този факт се неглижира. С упорита неохота вниманието се измества към „по-малкото зло” – репликата, която причини „нездраво” любопитство и неотложни пожарникарски изяви.

Причинителят на интерпретации

От своя страна министърът на вътрешните работи и шеф на предизборния щаб на ГЕРБ заяви: „Действително беше допуснато като грешка от моя страна, че използвах пример, който не беше уместно в тази конфигурация на хора, които присъстват, да бъде споменат, защото след това имаше такава интерпретация и такова художествено обогатяване на всичко това, което съм казал”.

Витиевато звучи. С акцент върху последствията и с избягване на причината за тях. Обуздан ли е гафът с обяснение за липсата на политически аргументи от страна на съперниците. Или с това, че заяжданията им с фаворита целят ниска избирателна активност. Те може да целят всичко, което да е неблагоприятно за г-н Плевнелиев.

Но въпросът е другаде - в един факт, останал без последствия.

Адекватна ли е контраатаката

с оглед на тила, който се е оголил. Защо различните мнения да вещаят някакъв нереалистичен или неправилен избор.

“Доверието трябва да е съпоставимо с идентичния избор”. Каквото и да означава това.

Междувременно фронтът на контраатаката се разшири и придоби международни измерения. Повод стана отказа на Холандия страната ни да бъде приета в Шенгенското пространство. В отговор на това българското правителство излъчи сигнал, че ще преосмисли отношението си към бъдещите промени в Шенгенското законодателство, ако до 22 септември не се вземе положително решение за членството на България в споменатото пространство. Не се сещам за по-красноречив коментар от поговорката: „Всичкото Мара втасала”, че и ултиматуми взела да поставя.

Вероятно решението на Холандия е поредния лимон, който съдбата ни поднася. А ние гордо приемаме предизвикателството да си направим лимонада. Ако ще и ей така – само за гаргара.