Свободата днес и тук 29 Юни 2022  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

L'Express: "Лукойл" и Шенген – ерата на съмнението

« назад   коментари   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Александър Леви

Международното издание на авторитетното френско списание l'Express публикува тази седмица окончателния вариант на разследването на Александър Леви за "Лукойл". След като през август в "Биволъ" излезе работен вариант на текста, в който се посочваше наличието на безконтролен руски анклав в Европа (пристанището "Росенец"), българските власти взеха решение да премахнат оттам и последния пост на властта - митническия пункт.

В момента Росенец е де факто българска територия, окупирана от руснаци, охранявана от руски гардове от "Лукома" и български от "Ипон", която не се контролира нито от Гранична полиция, нито от която и да било власт.

Ето и преводът на публикацията в сп. L'Express:

Малки зелени точки. Или червени, ако плавателният съд е считан за "съмнителен". Така изглеждат корабите на екраните на операторите от Регионалния център за контрол на Черно Море в Бургас, най-голямото южно пристанище на България. Благодарение на интегрираната система за наблюдение полицаите могат с един клик на мишката да узнаят всичко за кораба: порта, от който идва и къде отива, състава на екипажа и най-вече - товара. Центърът в Бургас е един от основните пунктове за наблюдение, разположени по дължината на 412-километровия български черноморски бряг. Неговата роля е да контролира източната граница на Европейския съюз и на пространството за свободно придвижване Шенген, към което София иска да се присъедини от догодина.

Но въпреки щедрото финансиране от Брюксел и най-модерната технология, доставена от Германия, надеждността на този аван-пост на ЕС е под въпрос.

На пръв поглед центърът впечатлява. Около 30 служители от българската Гранична полиция са на смяна ден и нощ, за да бдят над бреговете на това море, станало естествена граница на Европейския съюз с Турция и бившия Съветски съюз. Те събират информацията от датчици и камери, разположени по крайбрежието.

"Нито една цаца няма да им убегне" - написа един местен вестник при откриването с тържествена церемония на центъра през февруари 2011. "Ако утре българските граници станат тези на ЕС, ще спя спокойно" - вдигна мизата един от първите посетители на центъра, докладчикът за Шенген от ЕП Карлос Коельо (ЕНП). Тази увереност и спокойствие не се споделят от всички.

 

"Лукойл" : "Няма политика"

 

"Ако имаме влияние в България, то е само икономическо" - дирекцията на "Лукойл" опроверга по електронната поща каквато и да е намеса в политическите дела на страната. "Ние никога не правим политика [...] в България се изредиха четири правителства от различни политически сили. "Лукойл" винаги е изпълнявала своите задължения към страната".

При 61% пазарен дял на едро и около 200 бензиностанции в цялата страна, руското предприятие има доминираща позиция в България.

"Лукойл" твърди също, че е "най-големият данъкоплатец" в страната и дава работа на повече от 10 000 души. Относно терминала в Бургас дирекцията препрати екипа на L'Express към пресслужбата на рафинерията, която ни насочи към МВР... откъдето твърдят, че не се занимават с пристанището.

 

От лятото на 2010 Франция, Германия и най-вече Холандия изказват дискретно съмнения в честността на местните чиновници и се опасяват от техните възможни връзки с организираната престъпност.

Дори в Бургас не всички споделят ентусиазма на европейския докладчик. "България в Шенген? Това значи да вкараме Русия в европейското пространство", смята независимият журналист Асен Йорданов, известен с разследванията си за корупция по Черноморието. За доказателство той посочва, че родният му град е като феодално владение на най-голямата руска петролна компания, "Лукойл".

Предприятието притежава от 1999 г. единствена за страната рафинерия, както и петролен терминал - малко пристанище, отстъпено от българските власти на управата на руската фирма. "Това е анклав на Русия, през който служителите на "Лукойл" могат да вкарват и да изкарват каквото си пожелаят под носа на полицаите, колкото и добре да са екипирани те." - подчертава Асен.

Кой охранява терминала на "Лукойл"?

В Центъра за наблюдение на Черно море дежурният офицер Стоян Касабов потвърждава: "Терминалът на "Лукойл" не зависи от нас, а от митниците".

Мястото е обвито в тайнственост... За да се намери това прословуто пристанище, трябва да се излезе от Бургас в южна посока и след около 15 километра да се завие вдясно. Минава се през рибарското селище и се тръгва по тесен, разбит път, слизащ към морето. Ръждясала табела припомня, че навлизаме в градския парк "Росенец". Стига се до голям портал на входа на малък залив, зад който е петролният терминал и се виждат силуетите на огромните бели резервоари, украсени с логото на руската компания.

Двойна телена ограда и асфалтиран път между загражденията, по който се движат колите на охраната, обкръжава инсталациите, които са разположени на 37 декара.

Втората бариера от бетонни блокове е увенчана с кълбета от бодлива тел.

Следвайки оградата, се стига отново до бетонна стена с наблюдателници. "Когато бях малък, идвахме да се къпем тук, на пикник и за риба. Сега сме нежелани" - тихо обяснява Асен.

Пристанището, което включва и дискретен кей за яхти, е пазено от въоръжени охранители, патрулиращи денонощно и работещи за две частни охранителни фирми: руската "Лукома" и българската "Ипон".

А къде са митниците? "Да, имаше един служител, един и същ, който се появяваше от време на време, но постът му беше премахнат неотдавна" - споделя един бивш кадър от "Лукойл", който държи на всяка цена да остане анонимен.

Много хора се съмняват, че тези драконовски мерки за сигурност имат за цел да прикрият дейности, които не могат да бъдат признати.

Според Тихомир Безлов, специалист по незаконния трафик, съществува "български опит" в сферата на контрабандата на горива, много активна през епохата на петролното югоембарго по време на Милошевич (1992-1996). "Създадоха се добре организирани канали, някои от които още работят" - казва този експерт от Центъра за изследване на демокрацията в София. Неофициално цитираните цифри са смразяващи: говори се за стотици милиони евро, загубени за държавния бюджет, вкл. от ДДС, митнически сборове и различни такси.

Само няколко седмици след идването си на власт през юли 2009 г., правителството на Бойко Борисов (център-дясно) започна многобройни операции срещу някои от играчите в този сенчест бизнес.

Управителите на "Лукойл" в България бяха сред първите, които поздравиха тези "безпрецедентни" акции, подчертавайки, че те повече от всички имат интерес да се прекрати контрабандата на горива.

След това те самите се оказаха на мушката: на 14 октомври 2009 инсталациите на "Лукойл" бяха обект на митническа проверка. "Това е първата проверка след установяването на руската фирма през 1999" - призна шефът на българските митници Ваньо Танов.

Българските митничари отделиха доста време - повече от година и половина проверки, за да се стигне до безпрецедентното решение, взето на 27 юли 2011 - чисто и просто да се отнеме лицензът на компанията.

"Лукойл все още не е инсталирала измервателните уреди, за да могат данъчните да контролират количествата гориво, напускащи складовете", според доклада на митничарите. След този анонс генерал Танов трудно криеше радостта си и това беше разбираемо. Докато вървяха дългите проверки за дейността на руския гигант, доста странни неща се случиха на тази "стара лисица" от българската полиция. Той беше обект на разследване за корупция и телефонът му беше подслушван. Синът му също е бил следен. Всичко това изтече в пресата в началото на 2011 под името "Тановгейт". В тези телефонни разговори шефът на митниците се оплаква редовно на неговия ресорен министър (на финансите), от "политически протекции", от които се ползват някои контрабандни канали, по-точно в сферата на енергетиката.

Висящи въпроси

Напразно. И днес остават висящи много въпроси за благосклонността, от която се ползва компанията в България и за реалната й тежест в икономиката на страната (виж карето). В Бургас разказват десетки истории за преплитане на интереси между "Лукойл" и държавните институции.

Високопоставени полицаи стават шефове в службите за сигурност на "Лукойл" и обратното; бивши служители на специалните служби стават служители на компанията; политици, журналисти и рекламни компании са на хранилка във фирмата... Бившият шеф по екологията в "Лукойл" сега е в екипа на кмета на Бургас и бди над качеството на въздуха!

В София, премиерът Бойко Борисов не крие, че е "приятел от 25 години" с шефа на "Лукойл" Валентин Златев. И наистина, предприятието, което охранява инсталациите на "Лукойл" в България - "Ипон" - е основано през 90-те от сегашния премиер, излязъл от редиците на МВР. През пролетта на 2011 г. след протестите на транспортните фирми срещу високите цени на горивата в България, Борисов дори смъмри своя министър на икономиката, който си позволи да критикува "Лукойл" за непрозрачност на ценовата политика.

Ето това без съмнение обяснява защо три дни след заповедта на митничарите и административното затваряне на рафинерията в Бургас, Административният съд в София внезапно разреши тя да продължи да работи, аргументирайки се със "значителните и необратими щети", които би предизвикало нейното затваряне. Шефът на митниците Ваньо Танов заплаши да обжалва, преди да изчезне в горещия отпускарски август. Облекчението на членовете на кабинета "Борисов" беше осезаемо.

Наистина българската икономика зависи тясно от доставките на "Лукойл". С капацитета си от 142 000 барила дневно, рафинерията в Бургас покрива 40% от горивата в страната, според Министерството на финансите. Но студеният душ за противниците на руския гигант дойде от страна на американския посланик в София - Джеймс Уорлик, който в края на август посети офисите на компанията. Редом с Валентин Златев, този дипломат, който иначе не престава да пледира за диверсификация на източниците за енергийно снабдяване на България, зависеща почти изцяло от Москва, похвали "надеждността" и "сериозността" на "Лукойл".

Един начин да се припомни, според наблюдателите, че тази международна компания има също така многобройни акционери отвъд Атлантика.

След като не предизвика интерес в Европа, дали аферата ще има последствия в САЩ? В една дипломатическа телеграма датирана от 7 юли 2005 и оповестена от Wikileaks, Джеймс Пардю, посланик в София от 2002 до 2005 г., е описал шефа на "Лукойл" като тясно свързан с руското разузнаване и дори с руската мафия. През 2006 г. друг американски посланик, Джон Байърли, се безпокои на свой ред от влиянието, което има Валентин Златев върху сегашния български премиер. "Неговата лоялност (и уязвимост) от Златев играят голяма роля в процеса на взимане на политически решения на Бойко Борисов" - пише дипломатът. Звучи многообещаващо.


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional