Независимостта

Силвия Белева

Поредната дипломатическа грама на американски посланик – в случая Нанси Макълдауни – се появи в навечерието на 22 септември – Деня на независимостта на България, от който ни делят 103 години. Констатациите в документа не звучат оптимистично. Засягат неуспешната борба с корупцията на високо ниво и организираната престъпност, както и порочното управление на еврофондовете.

Грамата от посланик Макълдауни е с дата 14 май 2009. Две години по-късно посочените причини се оказаха пречка България да бъде допусната в Шенгенското пространство, за което твърди, че е изпълнила техническите критерии.

Напредъкът - истински или декларативен, но обидата е налице

Сега остава да кажем, че отказът да ни приемат в споменатото пространство, не е направен с любов към България. Доколко е уместно да отправяме ултиматуми от позицията, в която сме. Попаднали сме в клуб, където има правила – по-различни от нашите. Опитът да проникнем с недосегаемата си престъпност и корупция, пропадна. Другите хора очевидно не обичат престъпността и корупцията. Още по-малко са склонни да се примиряват с тях – дори и да са български – нищо, че у нас минават за почти свидни.

В подкрепа на холандската позиция звучи и мнението на финландския вътрешен министър Рясанен, който казва следното за България и Румъния: "Те наистина изпълняват техническите условия за присъединяване, ние обаче нямаме пълно доверие в способността на тези страни да защитават външните граници на ЕС, между другото и заради корупцията."

„Дребното” потвърждение

В Биволъ излезе статията на Александър Леви от L`Express, в която се говори за пристанището „Росенец” и за статута му на „безконтролен руски анклав в Европа”. Става въпрос за българска територия, над която нито Гранична полиция, нито която и да било друга българска власт има някакъв контрол. Самият факт, че държава от Европейския съюз е допуснала подобно нещо – изобщо не опровергава Холандия и Финландия.

Засега България по никакъв начин не дава знак, че има намерение да промени нещо в парк „Росенец”. В момента чрез министър Младенов тя дава друг знак. Знак за готовност да преосмисли подкрепата си за реформа на европейското законодателство за Шенген.

Иначе предизборните воденици мелят

Смущаващата история с предложения през 2007 г. подкуп се върти като плоча с видима готовност. Въртят я политически съперници с надеждата да извадят очи. Защото началото на скандала тръгна от старание да се изпишат вежди. Р.Плевнелиев е отказал подкупа, но всичко е останало без последствия за „инициаторите”. Липсата на последствия също е своеобразен тест доколко в момента заслужаваме да прекрачим в заветния Шенген. Най-шумни в обвиненията за шенгенския провал са основоположниците му, които с малки изключения управляваха България от средата на миналия век и съответно – предопределиха и сериозно допринесоха за обстоятелствата, от които сега се възмущават. Но именно те изпразниха от съдържание понятието „независимост”, а днес бранят атомното „бъдеще”, в което държат да ни въвлекат. Лице на този стремеж е кандидатът им за президент. Лице на

бъдещето, ориентирано назад

Междувременно Русия обяви, че ще удължи живота на ядрените реактори от чернобилски тип. Решението й е, че „45 години стигат”. Досега срокът е бил 30 години. От „Росатом” твърдят, че са направени подобрения и модернизиране на електрониката и противопожарната защита. По този начин реакторите вече отговаряли на международните изисквания за сигурност.

В грамата си до Вашингтон посланик Макълдауни пише за страната ни, че е „обвързана с Москва със серия съмнителни енергийни сделки”.

Шанс за независимост

В момента само един от кандидатите за президент с шансове да спечели заяви, че не си представя бъдещето на България като атомно. Остава само изборът да се оправдае. Защото позицията на министър-председателя и лидер на ГЕРБ по въпроса не беше константна величина.