Младежкият щит на бесепарския меч

“Програмата предвижда среща с представители на стрийт фитнес движението в София, които ще демонстрират как безплатно да се спортува на открито в междублоковите пространства и в парковете на столицата. На среща с експерти по софтуер и интернет Георги Кадиев ще обсъди възможността за разработването на електронна община.
… в подлеза на Софийски университет група млади хора посрещнат кандидата за кмет с импровизиран танц. Едни от лицата на столицата, нейните улични музиканти, ще свирят за софиянци на сцената пред Паметника на Съветската армия. Концертът на Паметника на Съветската армия ще бъде с участието на танцови школи от различни райони на столицата, водещи: Даниел и Вяра от „Стар академи”.
… караоке парти с Петя Буюклиева и с млади изпълнители от нейния майсторски клас по пеене. Кулминацията е шоуто, при което каменни фигури и комикс герои на Паметника на Съветската армия оживяват с помощта на 3D анимация.”

Голям смях би произвел едно репортажче с микрофон и камера от всяка, произволно избрана секция на БСП в столицата ( да не говорим за другаде), в което да бъдат интервюирани масовите избиратели на партията що е това „стрийт фитнес“ и с какъв сос се сервира. Или пък да бъдат помолени да споделят мисли за 3D ( три де) как точно се яде. Би се получило като в онази рубрика, в която питат децата за разни неща от света на възрастните и те дават съответните детски забавни отговори по иначе сезиозни въпроси.

Вече писах, че инициаторите за демонтирането на Монумента на окупационната червена армия ( МОЧА) от близо два месеца сондират условията за организиране на 3D светлинно шоу, на което символично, с помощта на светлинни ефекти, да премести въпросния символ на българското покорство пред лъжата.Оказа се финансово непосилно. Не и за БСП- дръзновените младежи без проблем са взаимствали идеята с обратен знак. Най-вероятно им е подсказано от някой, който е разбрал, че с антикомунистите няма да изкара пари, но при другарите има хляб…и е „познал“, както се вижда!

Случаят не е някаква отделна хрумка на „модерния ляв“ Кадиев. През годината, през която беше възродена идеята и погребаният в мълчание разговор за позорния съветски символ на окупацията на България в центъра на София, от централата на БСП нито веднъж не включиха в дискусията някое от своите ръководни лица. Систематично, упорито и праволинейно изпращаха на всички обществени спорове в медиите и по конференции млади и неизвестни другарки и другари ( някои от които с особено агресивно поведение с претенцията, че лично те не носят отговорност за негативите на миналото, но срещу себе си имат опоненти, „виновни“, че са живели при социализма, а сега си позволяват да го критикуват).

Тази тактика на вождисткия вакуум, който да бъде запълнен с налагани нови младежки лица пред публиката, е колкото хитроумна по партийному, толкова и подла. Защото решенията в партишята се взимат от тесен кръг началници, но на сцената се изтикват младолики бойци в ролята на невинни агресори, които да громят слабостите на противника от върха на своето младежко „превъзходство“, изразяващо се често пъти и в елементрана неосведоменост, която обаче изглежда някак простима за невръстния нападател. Едно е например Пирински да прави неадекватни радзходки из историята, която сам е градил ( беше най-младият заместник министър, „външен търговец“, още по времето на Живков), друго са волните съчинения по преразказ на невръстни лица, изразяващи пропагандни клишета за миналато, за което винаги могат да кажат, когато ги хванат в явна лъжа: „ всъщност не знам точно, не съм бил роден тогава“.

И въпреки всичко това бих приветствал усилието за подмладяване, ако не беше грозното обстоятелство, че то се прави тъкмо в контекста на защитата на най-срамната страница от истината за българския комунизъм: раболепието му пред покойния СССР и неговото наследство. На неговия гроб танцуват заплашително тези млади столетници!

Блогът на Иво Инджев - http://ivo.bg/