Свободата днес и тук 30 Януари 2023  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

СЛУЧАЯТ „КАТУНИЦА“

« назад   коментари   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Христо Христев


Събитията, които се разиграха през последните два дни в пловдивското село Катуница, поставят няколко тревожни въпроса, в адекватната реакция спрямо които, са заключени големи залози за нашето общество.

В България е налице трайна тенденция на разпад на реда и законността, породена от мащабните злоупотреби с публични ресурси и от превръщането на корупцията в основен механизъм на публични и частни отношения. Свидетели сме на разпад на публичното, на тотално неефективна регулация, която води до задълбочаване проблемите на общество в много посоки. Липсата на ефективна публична регулация и пълноценни форми на солидарност води до изпадането на все повече граждани в положение на социална изолация, в откъсването им от обществото и създава хранителна среда за всякакви крайности и беззакония. У немалко граждани тази ситуация води до формирането на крайни нагласи и до появата на готовност да подкрепят недемократични и репресивни решения за преодоляване на проблемите, които нашето общество има.

Един от аспектите на разпада на публичното регулиране в България, е неспособността на компетентните органи на държавата да реагират адекватно на престъпността. В частност, неспособността да се поставят там, където им е мястото, по-малки и по-големи мафиоти. И примери в това отношение за съжаление има много. Съвсем не най-значимият от тях е този на Кирил Рашков от Катуница, известен като „Цар Киро“. И все пак, случайното или не разсеяното отношение на органите на реда към този герой и неговата орда, доведе до трагичната смърт на едно момче в Катуница и катализира събитията, на които сме свидетели през последните дни. Това не е първият случай, в който по-голям или по-малък мафиот посяга на законността пред разсеяния поглед на органите на реда. Колкото и да не ми се иска да го видя обаче, именно ромският контекст на случаят в Катуница, предизвика особената реакция от вчера и днес. Защото съвсем не беше такава реакцията на будните български граждани в други подобни случаи от последните години. А и няма как да подминем особената стилистика по темата „цигани...мангали…престъпления…вън…смърт…сапун…“, която грозно се разрази в медии, интернет и някои от най-големите български градове. И именно тук се крие най-голямата опасност в случая „Катуница“. Защо?

Една от големите социални язви на нашето общество, е ситуацията на крайно социално изключване на гражданите от ромски произход. Става въпрос за граждани на Република България, които всъщност не са част от българското общество и живеят в друго социално-културно измерение. Дали и в каква степен определени традиции и социално-културни наслагвания, които гражданите от ромски произход имат, са фактор за това положение разбира се следва да бъде оценено. Но когато в едно общество се допусне определена компактна група граждани да изпаднат в подобна ситуация на социално изключване, това е обществен проблем, проблем на основаната част от обществото, която е достигнала по-напред в своето развитие. Отговорност на по-силния, на социално по-напредналия е да помогне на по-слабия. Отговорност на българското общество е да преодолее изключването, защото то създава предпоставки за дестабилизация и социален взрив. Особено, когато катастрофалното социално изключване кореспондира с етнически елемент, което прави положението още по-опасно.

Проблемът със социалното изключване на гражданите от ромски произход има особена конотация, тъй като той кореспондира с една друга страница от съвременната българска реалност, която ние традиционно и лековерно заобикаляме – у нас съществуват сериозни расистки нагласи спрямо гражданите от ромски произход. Твърде много хора в България живеят с трайно вкоренената представа, че гражданите от ромски произход са някъде по-средата в еволюцията между човека и маймуната, по-близо до маймуната, отколкото до човека. И видите ли, те са изначално обречени на асоциално поведение, противообществени прояви и безделие, „защото така живеят от векове“. Както и да си обясняваме подобна гледна точка нейде в нашето съзнание, трябва в крайна сметка да е ясно едно – подобно разбиране е откровена форма на расизъм! Да считаш определен човешки индивид за по-низш от теб и изначално обречен на поведение в разрез с общите порядки поради негови биологични характеристики е расизъм! А да бъдеш расист, означава, да приемеш изначално потъпкването на човешката личност, означава да нямаш чувство за свободата на личността.

Нещо по-страшно, твърде много хора в България не просто се отдават на расистки отклонения в лична среда, твърде много хора си позволяват публично да отстояват, че проблемът със социалната изолация на българските граждани от ромски произход трябва да се реши чрез насилствени мерки. Появата на подобни твърдения в публичното пространство не може да бъде подминавана като някаква екзотика или криворазбрана форма на свобода на словото. Тя създава хранителна среда за екстремистки тенденции в обществото и поставя под въпрос основни елементи на етническия мир и демокрацията. Да се отстоява публично посегателството над свободата на личността и физическата неприкосновеност на друго човешко същество е престъпление, което трябва да се преследва с цялата строгост на закона. Още по-тревожно е подобно поведение, когато то е мотивирано на етническа основа. И е крайно време прокуратурата да забележи, че все повече хора си позволяват публично да осъществяват престъпления по чл. 162 или чл. 320 от Наказателния кодекс.

И още, на българската политическа сцена има хора, които последователно се опитват да трупат политически дивиденти като системно се упражняват в агресивна расистка реторика, подбуждаща към дискриминация, расова и етническа омраза. Подобно поведение е повече от безотговорно и изключително опасно. То е престъпление по Наказателния кодекс на Република България и е крайно притеснително, че Прокуратурата се прави, че съответните норми на наказателното законодателство не съществуват. Наслагването във времето на подобни прояви в публичното пространство катализира расистки и неонацистки нагласи сред определена част от българското общество и крие опасността от мрачни сценарии за страната, в съчетание с други тежки проблеми, които България има. Събитията от последните два дни илюстрират това повече от красноречиво.

Случаят в Катуница и последвалите събития доказват по болезнен начин още нещо – сериозните слабости, които съществуват в системата на МВР. При положение, че разполага с апарат от над 60 хил. души (България е на челно място в ЕС по брой на полицаи на глава от населението!!!) и че служителите получават прилични за публичния сектор възнаграждения, системата на вътрешна сигурност е повече от неефективна. Докато патрулни коли и охранителна полиция висят на всеки ъгъл и чакат на пусия зад всеки завой (никъде другаде, където съм бил не съм видял толкова полиция по улиците!!!), за да „контролират“ МПС, адекватно противодействие не е налице нито на дребната, нито на тежката престъпност. В конкретния случай, който разтърси страната, един отдавна познат на органите на реда герой и неговия престъпен антураж са оставени години наред да вършат най-различни беззакония, а когато след поредния тежък случай в Катуница напрежението достига своя връх, полицията цял ден седи и чака избухването на масови безредици, докато извършването им се подготвя часове наред в интернет, пред очите на всички! Футболни агитки тържествено обявяват, че след края на мача на любимия отбор, няколко часа по-късно!!!, ще отидат в Катуница!!! И вместо да вземе адекватни мерки, за да пресече безредиците и да не допусне разпалване на етническо напрежение, полицията оставя тълпата да пали и руши „за да се изпусне напрежението“!!! Въображението ми не позволява да си представя как точно подобен поход ще допринесе за утвърждаване на законността и опазването на обществения ред, съжалявам…

От жизнено значение за българското общество е да осмисли същността и реалните измерения на проблемите, които се преплитат в случаят „Катуница“ от последните дни. Извършителите на престъпления трябва да бъдат разбира се осъдени и наказани. И тези, които убиват, защото се чувстват безнаказани, дори да се опитват да се крият зад етническия си произход. И тези, които разпалват етническа омраза и пристъпват към насилие на етническа основа или просто дават простор на вандалската си природа. Особено важно е да бъдат изправени пред дължимата отговорност тези политици и публични личности, които спекулират с етническата карта и безразсъдно се опитват да палят етнически конфликти. От изключително значение е и това, нашето общество да осмисли и реагира адекватно на проблема със социалното изключване на гражданите от ромски произход. Утвърждаването ни като цивилизована и демократична държава, част от Европа и развития свят, предполага да формулираме адекватна политика на солидарност за преодоляване на социалното изключване на ромите и да пресечем решително всяка тенденция на расизъм, неонацизъм и отстояване на насилието като отговор на проблемите, които страната ни има. Крайно време е също в системата на МВР да има реална реформа, из основи, защото такава, каквато е понастоящем, тя очевидно не работи ефективно. А без адекватна система за вътрешна сигурност не може да има нито реална борба с престъпността, нито обществен ред и законност.

P.S. Нека се преклоним пред паметта на двете загинали момчета. И нека не допускаме профанията, безрасъдството и откровената неандерталщина да лишат България от едно от най-ценните неща, които има - толерантността и етническия мир, на които се радва.

Блогът на Христо Христев - http://hristohristev.blogspot.com/


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional