Правосъдие в мрака

В началото на месеца 20-годишният син на мои познати беше станал герой на следната случка. Преди да се качи на нощния автобус за Созопол, двама цивилни полицаи поискали документите му и го попитали пуши ли трева и дали носи със себе си.

След отрицателния му отговор казали: "Не си убедителен", и изтарашили багажа му пред погледа на останалите пътници в автобуса.

Миналата година в съседска на моята къща в Плевенско беше спипан крадец. Да, ром. Непълнолетен. Пристигнаха двама полицаи и го пребиха сред поощрителните възгласи на хората, препатили от ромските набези.

Целта на "обработката" беше да признае кои са пълнолетните, които са го пратили. Крадецът между два ритника нещо призна, уж тръгнаха да търсят тарторите... Оттогава се интересувам какво стана с делото. Нищо.

Нека приема, че и в двата случая полицаите са си вършели работата. Резултатът и от двата е нулев. Какъвто впрочем е общият резултат на правоохранителните органи, ако не броим реалния ефект на този фон България да изглежда все повече като полицейска държава.

Докато на софийската автогара полицаите ровят багажа на произволно избрани пътници, в Катуница униформените наблюдават безучастно подпалването на къщи, а цяла България - призивите на т.нар. фенове пред камерите "да стане като при Тодор Живков - след 8 часа вечерта да няма циганин по улиците".

Ще бъда репликирана единодушно и безапелационно: "И с какви пари, изкарани от каква дейност, са построени къщите, които изгоряха?! Ама нали всичките там били безработни, милите. Или по-скоро с алкохолни ментета, проституция, грабежи, укриване на доходи, подкупи и корумпиране на цялата властимаща верига от чиновници и журналисти и вероятно всичко друго, за което подробно се разказва в Наказателния кодекс на Република България?" (цитирам наслуки един от стотиците читателски постинги в "Дневник").

Щом къщите са придобити престъпно, ще бъдат подпалени сред "тактическото бездействие на полицията", целящо "предотвратяване на по-сериозни последствия" според обяснението на главния секретар на МВР.

И пак според него – футболните агитки били допуснати да влязат в Катуница, понеже не можело "да ограничаваме свободното придвижване на хора". Само че кой е установил, че къщите са придобити престъпно? В XXI век никой не може бъде изселен,

без да има доказателства за извършено престъпление

от него, а в случая с фамилията Рашкови няма такива данни, беше обяснил главният секретар на срещата в събота с инициативния комитет от Катуница, който от името на жителите на селото поискал такава мярка за прочутия ромски бос Кирил Рашков - цар Киро.

И наистина, известни са два случая на санкционирането му  през 2007 г. с 1000 лв. глоба за самоуправство на 86 дка общинска земя и то след споразумението със съда и прокуратурата в Асеновград, а през 2009 г. - с 2000 лв. глоба след проверка на Агенция "Митници" през ноември (при новото правителство на ГЕРБ ), която открила в къщата на единия от синовете му "яки" съоръжения за производство на алкохол.

Причината за този вид санкция е в писменото обяснение на Ангел Рашков, че "на всяко първо число на месеца е разпоредил да се загрява парният котел и инсталацията с профилактична цел за седемдесет и два часови изпитания, като течът от колоната се явява остатък от материала, който е заложен за изпитванията", както личи от публикуваните на сайта "Биволъ" протоколи на митническата агенция.

Официално се знае общо за шест разследвания по жалби срещу Кирил Рашков и роднините му, които или са били прекратявани, или са завършвали с глоба (а по жалбите за заплахи за убийство, които са си разменяли семейството на убития Ангел Петров и фамилията на ромския бос, полицията предупреждавала и двете страни). Както казва главният секретар, няма данни за извършено престъпление от Рашкови.

Той може да го нарече прилагане на закона, вие - "тактическо бездействие", но в крайна сметка едно е сигурно: че

не е луд този, който яде зелника

Мотивите на МВР бъкат от противоречия и илюстрират до каква степен е изпуснато положението (по коментара на премиера Борисов ) и не само в Катуница, що се отнася до основната функция на ведомството – обществения ред.

Картината, в която полицията стои и гледа палежи с цел  "предотвратяване на по-сериозни последствия", а футболните агитки (които всъщност по-късно палеха и обръщаха автомобилите, а не местните хора, потърпевши от произвола на цар-Кировото обкръжение), са допуснати  в селото, "защото не  можело да се ограничава свободното придвижване на хората", не предвещава добро.

Но ако и редовите граждани стигнат до единодушие, че е дошло времето на правосъдието в мрака - око за око, зъб за зъб, ще стане ясно, че държавата, дори да изглежда полицейска (или именно защото е полицейска), е изчезнала и това, което я е заместило, е пародия. И не би стигнала дотук, ако я нямаше 20-годишната обвързаност на управляващи и "елити" с всякакъв калибър сенчести, полусенчести и направо престъпни добре облечени цар-Кировци от всякакъв етнически произход.

Страната е превърната в съвкупност от феодални владения

с преплетени интереси и връзки между централна власт и местни владетели и ако политически това може да се понесе чрез гражданска апатия, в безнаказаността на престъпленията циреят винаги заплашва да се пукне.

Така е, защото и правоохранителната система в България (МВР, полиция, специални служби) и правораздавателната (прокуратура, следствие, съд) през целия печален преход бяха независими само по конституция, но на практика изцяло зависими от ангажиментите си към икономически силните на деня и политическите им креатури.

Прокуратурата и данъчните сега щели да се захванат с бизнеса и доходите на ромския бос, сякаш се е появил на "терена" вчера. В задаващата се антицаркировска суматоха съвсем ще се изгуби поводът - прегазеното от буса момче. Надали скоро ще разберем умишлено ли е убито, какви са отношенията между шофьора и Рашков и какво са правили пратениците от Столипиново в къщата му.

Затова пък след призивите на лидера на ВМРО Каракачанов за "незабавно" решаване на "циганския въпрос" и на лидера на "Атака" Сидеров - за връщане на смъртното наказание заради ромите, има голяма вероятност

да се радваме на зрелището на футболните агитки

по един далеч не оригинален сценарий.
 

Тук масово не се знае например, че именно с мач между хърватския "Динамо" (Загреб) и сръбския "Цървена звезда" (Белград) през май 1991 г. на практика е даден неофициалният старт на войната, довела до разпадането на Югославия.

След началния съдийски сигнал ултраси на "Цървена звезда" по традиция започнали да отправят обидни реплики към феновете на "Динамо", наричайки ги "турци", "мюсюлмани" и "комунисти".

Внезапно възгласите спрели - на северните трибуни, традиционно заемани от феновете на "Звезда", облечени в униформи членове на отряда на "Тигрите" един след друг започнали да издигат плакати "40 км до Вуковар", "20 км до Вуковар" и накрая – "Приятно прекарване във Вуковар".

Високо над тях седял Желко Разнатович -Аркан, офанзивният командир на "Тигрите" и шеф на фенклуба на "Цървена звезда". Възторжените запалянковци го аплодирали бурно. По-късно Аркан, който набирал бойците си основно сред феновете на "Цървена звезда", превръща "Тигрите" в една от най-бруталните паравоенни организации, осъществявала етнически чистки в смесените райони.

Самият той в течение на войната завладявал територии, поемайки контрола върху търговията с горива, алкохол и цигари. Докато той и приближените му богатеели, обикновените сърби загивали в боевете.
Сръбските футболни фенове провокираха и безредиците през февруари 2008 г., когато бяха трошени и подпалвани ресторанти на "Макдоналдс" и беше нападнато посолството на САЩ. Последицата от този "старт" пък е отделянето на Косово от Сърбия.

И всичко това се е случвало с любезното съ(без)действие на държавата.

"Зли и безпътни времена" - цитирам тъжното заключение на читател от форума.