Свободата днес и тук 01 Февруари 2023  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Камо дегрядеши: Помен

« назад   коментари   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Васил Пекунов

Кратко необходимо предисловие. Този текст не е свързан с оная Катуница до Пловдив. Свързан е с последствията на една друга родна Катуница – етнически чиста, цивилизована, интелигентна, демократична, умна, мирна и синя като небето Катуница, в която бяха съсредоточени милиони надежди и упования. Текстът бе написан на 9 септември тази година. Дълго се колебах дали да го публикувам преди изборите, или да го „отложа” за следизборните времена на вайкания и тръшкания. Реших да го сторя сега. Струва ми се, че така е по-достойно и по-честно.

Точно срещу моята селска къща е клубът на СДС.

Шегувам се, няма клуб на СДС в селото. Разбира се, че няма.

Ще започна другояче.

Точно срещу моята селска къща е бившият клуб на СДС. Не се шегувам. Разбира се, че имаше клуб на СДС в селото. Не клуб – цял офис, цяла централа!

Ето, отсреща долу през улицата все още си стои масивната едноетажна къща, над която през 1991 г., когато купих моето къще, се вееше голям син байрак с онова хубавото лъвче, а над входа бе сложена прясна-прясна табела „СДС” с огромни сини букви.
Така си беше.

А вътре в къщата (четири големи стаи, сервизни помещения, коридорчета) кипеше бурен партиен, т.е. коалиционен тогава живот. Предимно „БЗНС-Никола-Петковистки” живот, ама вероятно са се навъртали я някоя младичка еколожка, я някой стар демократ, я някой дори пишман радикал-демократ. Що не?

Имаше години и регионални мандати, когато в тази лична къща се помещаваше ту управляващата България, ту управляващата селото коалиция. Понякога и двете управления едновременно.

Не е интересно вече какво беше през миналото хилядолетие.

Началото на сегашното хилядолетие завари къщата без стопанин.

Първо откраднаха оградата. Телена ограда, типова. После – както си му е редът – стъклата на прозорците. После – касите. После част от тухлите около прозорците.
Накратко – досущ както десет години по-рано Филип Димитров обикаляше нощем България и разграждаше ТКЗС-тата под носа на неподозиращите местни ангели небесни.

И това не е интересно как крадяха и опустошаваха къщата. По-интересно е, да речем, че под западните липсващи прозорци (след години рухна цялата стена на тази стая) напролет берях прекрасна коприва за супа „седесарка” или за манджа с пържени яйца „ала СДС”.
Както и да е. Къщата обаче оцеля като постройка – за разлика от сградите на ТКЗС-тата. Има си причина да оцелее, ще я спомена след малко.

Дали е интересно как изглежда днес бившият клуб на СДС? Хич не съм убеден, но да го опиша все пак как изглежда в момента, както го гледам откъм двора си. Порутина. Коминът в оная стая без стената липсва. Покривът е хлътнал, аха и ще се сгромоляса. Вътре – бодли, треволяк, мръсотия. Любопитен детайл: преди няколко години някой сложи отново ограда. Телена пак ограда, пак типова. Така че стана оградена порутина. Заграден полумъртвец.

Апропо, къщата е на пъпа на селото, на площада, точно срещу кметството. Ето това е причината клубът, макар и смъртно ранен, да се спаси от сръчните лапи на местните ангели небесни. (ТКЗС-тата, завалиите, нали бяха все в покрайнините, нямаха никакви шансове нито според диалектическия, нито според историческия материализъм.) Лична къща, рекох, на площада, ала никой не я купува, ако изобщо някой я продава. Като орисана е. Орисана да рухне.

Така си е. И днес, 9 септември 2011 г., си е така.

Гледам я съборетината откъм двора си и си умувам има ли партия измежду стотиците, пръкнали се след 10 ноември 1989 г., която така справедливо да заслужва съдбата си като СДС с всичките му издънки и присадки. Няма комай. Всяко голямо, национално, историческо предателство заслужава точно такава съдба.

Някой ще рече, че и оная дърта вещица БКП/БСП заслужва днешната си нерадостна съдба. Глупости! Нерадостна?! Дъртата вещица, вместо да се пържи в преизподнята и дяволите да я навикват, докато подръчкват съчки под казана и гнусливо се извръщат, за да не й гледат прелестите, та оня гаден, жесток, зараз˜н и зарàзен смъртотворен изрод, вместо да предизвиква отврат и погнуса даже в пъкала, си живее живота сред нас.

Дъртата вещица си е боядисала косата с най-хубавата вносна евролевичарска боя, имплантирала си е нови бели зъби, носи боди и италиански обувки с високи токчета, плюска и ходи на фитнес, гевези се и се прави на девствена Чичолина, нагло претендира за каквото й хрумне и мига на парцали като куклата Барби… Нерадостна съдба ли?

Глупости! Тъпоумия! Патила я нашата 120-годишна вещица нерадостна съдба!

За СДС идеше реч. И за издънките с присадките му.

Мир на праха му. Мир на праха им.

И Бог да им прощава.

От: http://kafene.net/


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional