Чия ще е България?

Силвия Белева

„Инициативата "Българската Коледа" е полезна и с добро реноме”. Това е мнението на кандидата за президент на ГЕРБ Росен Плевнелиев. Също - че тя „трябва да се продължи и надгради”.

Какво да се надгради. По-скоро да се запитаме какво е по-уместно да има - еднократна благотворителност през годината или дългосрочно прицелена политика. Досега преобладаваше първото. С голяма доза реклама. А второто откровено липсваше.

Полезната дейност е тиха. Тя следва целите си ненатрапливо. Разгръща перспектива, гради проекти, насърчава инициативи. Без да застава под светлината на прожектора и без да очаква благодарност под каквато и да е форма – включително като медийно отражение. Тя е безкористна и дарява собствени средства. Не прави помен с чужда пита.

Коледата е най-малкият проблем.

Какво пречи да има приемственост и в други отношения

Не е вярно, че хората не се интересуват от Катуница, както твърди г-н Плевнелиев. Интересуват се и още как. Малко вероятно е близките на убития Ангел да не се интересуват. Или пък хората от продължаващите из страната протести. Интересуват се всички, които подкрепят оформилите се при тези протести искания. Едно от тях е законите да се прилагат и да се спазват от всички български граждани - без изключения.

Затова и призивът на министър-председателя да се затвори случаят „Катуница” е неуместен. Ако един проблем не се споменава, това не значи, че не съществува. Действителността не може и не трябва повече да се подменя с думи, тъй както беше в недалечното минало - чиято инерция още мами и изкушава.

Неуместно е да се говори за „затваряне” на случая, преди да протече разследване (по възможност адекватно) и преди той да е осмислен. Да се твърди, че хората не се интересуват от толерирана с години наглост, също е неуместно. Убийството беше „венец” на тази наглост.

Ако държавата е решила да затвори очички, без да променя безгрижното си и безотговорно отношение, ще дочакаме нова Катуница. Не може да се затварят никакви страници преди да сме се убедили, че недосегаеми няма. Преди спазването и прилагането на законите да се превърне в постоянна практика. Докато това не се случи - всички ние разполагаме с доказателство, че

държавата отказва да изпълни задълженията си към нас.

А именно - да ни защитава при необходимост, да въздава правосъдие на всеки самозабравил се дерибей и да не допуска двойни стандарти и компромиси заради никого.

Затова ми звучат странно твърденията на г-н Плевнелиев. Какъв сигнал дава фаворитът за поста президент като говори за „добро реноме” на „Българската Коледа” и за това, че хората не се интересуват от Катуница.

Само да не се окаже, че позицията му за АЕЦ „Белене” ще претърпи промяна или подмяна. На министър-председателя вече претърпя. От другия вероятен участник в балотажа вече знаем какво да очакваме.

Да не се окаже, че Русия се е тревожила напразно за избора на новия ни президент.

Но ако това е така, ние имаме сериозно основание да се тревожим.