Свободата днес и тук 01 Юли 2022  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

За ромската престъпност: не особено оптимистично

« назад   коментари   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Филип Гунев, в. Дневник

Дебатът за ромската престъпност е отново тема на деня, но както и при предишни инциденти се лута между истеричните реакции на крайнодесните и правозащитниците и мълчаливото присъствие на МВР. И няма как да бъде по-различно, след като темата за "циганската престъпност" остава табу за международни и местни неправителствени организации, които иначе произвеждат безброй изследвания за интеграция на ромите.

Те продължават да заобикалят или цензурират всеки опит темата да бъде поставена на масата от страх да не засили негативните стереотипи спрямо ромите. МВР си мисли че пази етническия мир, като не търси решение на проблема. Реалността обаче е, че негативните стереотипи няма къде повече да бъдат засилени и е време да се погледне истината в очите и да се мисли за реални решения.

Има ли ромска престъпност?


Една от основните критики на различните правозащитници е, че специфична ромска престъпност не съществува. Криминологичният анализ обаче показва нещо по-различно. Вярно е, че има множество престъпления като грабежи, кражби, убийства, където няма етническа специфика на престъплението. Множество други обаче - поради социално-икономически и културни фактори - или се извършват предимно от роми, или се извършват по специфичен ромски начин.

Примерите с организираните джебчии и участието и контрол на цели ромски родове и мешерета е може би най-лесният. Дори ромските мрежи за трафик на хора и проституция, където родово-семейните принципи са в основата на организацията, са различни от начина, по който българските мрежи за трафик на хора работят. Друг пример са лихварите, които засягат и работят в ромските махали далеч повече, отколкото в българските.

Търговията с гласове е също най-вече ромски феномен. Не на последно място е организацията на различни видове масови кражби като тези на метали или дървесина, където отново организацията на ниско/средно ниво е в махалите.

Хероинът също е на път да се превърне в специфично ромски проблем, тъй като говорещите турски роми са сред основните трафиканти, а ромските гета id сред основните депа за продажба на хероин. Разбира се, от всички тези организирани престъпни дейности често, но все по-рядко по най-високите нива печелят не роми от типа на Цар Киро, а български бизнесмени, олигарси и политици.

Останалото – диспропорционално по-голямото участие на роми в различни видове конвенционални престъпления е факт, който МВР се опитва всячески да прикрие, отказвайки да води сериозна статистика за извършители на престъпления и жертви по етнос.

Този факт обаче е всекидневен опит за много българи и роми (последните стават по-често жертва на например на убийства) и ясно прозира от изследванията на жертви на престъпления, които Центърът за изследване на демокрацията провежда ежегодно.

Причините за тази тъжна реалност са социално-икономически: безработица, липса на специален подход в образованието, липсващата инфраструктура на гетата. Културният елемент (напр. силните семейно-родови отношения) не е причина за престъпната дейност, а по-скоро фактор, който спомага престъпната дейност да бъде организирана по специфичен начин или да бъде организирана масово.

Масовостта, т.е. случаите, когато няколко десетки души извършват престъпление, разграбвайки изоставено предприятие или влакова композиция или изсичайки гора, също е специфика, която не намира паралел сред българските престъпници.

Какви са решенията?

Когато "Атака" иска да й дадат МВР, едва ли има реален план какво точно ще прави с него по отношение на ромската престъпност. (Иначе кадрите на ДС сигурно имат далеч по интересни идеи за развитието на МВР.) Риториката на Волен Сидеров предполага да се построят още 5-6 затвора - всеки за по стотина милиона лв., и те да бъдат напълнени с роми. Това едва ли ще реши проблема обаче.

Най-вероятно е в средносрочна и дългосрочна перспектива даже да го влоши, освен ако планът на г-н Сидеров не е да се строят постоянно затвори и постепенно значителна част от ромското население да бъде затворено там.

Има вариант и със "засилено полицейско присъствие" във и около ромските махали и села – т.е. някаква химерична форма на тотален (а ла тоталитарен) контрол и вербуване на множество информатори, може би също е част от пакета "антициганска престъпност" на Сидеров.

Този подход вероятно ще има известен ефект, но може да има и просто ефекта на дислоциране: т.е. махалите, които са особено репресирани, постепенно да се изпразнят или преместят към селата или по-малко репресирани махали.

Сценариите, които се чертаят от крайнодесните, така и остават неясни и не особено перспективни, а и сигурно ще срещнат отпор от различни институции в ЕС, тъй като ще са със сигурност дискриминационни. Затворите пък остават начин за известно време престъпниците да бъдат спрени, но най-вече те са място, където престъпниците повишават квалификацията си, изграждат социални мрежи, които след това им помагат да бъдат още по-ефективни престъпници.

Разбира се, поводът за сегашните брожения е не толкова конвенционалната престъпност, колкото неефективността и корупцията в разследването и наказването на организираната престъпност, която Цар Киро донякъде символизира. Решенията за това са отделна тема.

Какво ни остава като алтернатива? В Западна Европа и САЩ проблеми с престъпността в имигрантски/малцинствени общности съществуват и правителствата и неправителствените организации признават проблема и работят за решаването му.

Като се започне от най-различни програми за превенция на престъпността и програми, обхващащи бивши затворници или деца и младежи в рискова среда (семейна или общностна), и се стигне до множество програми за социално-икономическо и образователно развитие, които обаче са съобразени и се водят от сериозен криминологичен анализ.

Т.е. програмите за намаляване на безработицата например се насочват приоритетно към райони, които генерират престъпност. Работата в училищата с деца в риск върви паралелно.

Има ли светлина в тунела?

До каква степен има шанс нещо реално да бъде направено с ромската престъпност в близко бъдеще в България? Една реалистична прогноза по-скоро е песимистична. Сегашното правителство, както и всички предходни, няма визия за решаване на "ромския проблем".

По-горе споменатите програми не са от типа "магистрала", където след две години можеш да я "пипнеш". Това са дългосрочни инвестиции, чийто ефект може да е след 5 или 10 години и които изискват някаква форма на безкористно стратегическо мислене, което не е познато като феномен в българската политика.

Въпреки че МВР няма да е единственият играч в едно такова дългосрочно решение, то може би трябва да е активен участник и да дава типа криминологични анализи, които да насочват политики за превенция на престъпността на другите министерства.

Отново в краткосрочен план това звучи невероятно, защото просто в МВР такива анализи не се правят, особено с цел изработване на политики. Не на последно място, тези програми са и скъпи удоволствия, които богати държави могат да си позволят.

България пак има шанса да има достъп до европейски средства, които могат да се насочват и в тази посока. Мълчанието, в което е обгърната темата и от МВР, и от неправителствения сектор обаче, няма да продължи твърде дълго, защото ще трябва да се търси отговор на обществения натиск.

Единственото, на което можем да се надяваме, е в периодите на икономически растеж да се създават работни места и по-високи доходи за част от ромското население и това да тушира проблема с престъпността до следващия цикъл на рецесия.

* Авторът е научен сътрудник към Европейската програма на Центъра за изследване на демокрацията
 

 

 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional