Срамнителен анализ и срам за „окончателното решение“ на робския ни статут

В (най-малко) два информационни сайта чета писано под индиго внушение за някакво окончателно решение за Монумента на окупационната червена армия ( МОЧА) в София, в което е намесено името ми. Кой от кого преписва ( най-вероятно и едните, и другите от агенция „Фокус” като първоизточник) няма значение, но е „странно” да допускат еднакви фактологични грешки „по случайност”. С единия сайт съм си „говорил” по разни теми, а с другия- не. Кой кой е като „приятел” или „враг”, няма значение и по тази причина не конкретизирам за солидарното им незачитане на едно от правилата на публикуването на достоверната информация: сверяването на часовника с „главния герой” в информацията , какъвто се оказвам според незаслуженото поименно споменаване.

Ето датата варианта на публикациите, които си приличат не само в грубите грешки, но и в категоричността на оценките за окончателност- звучи ми като „окончателното” решение на Хитлер по еврейския въпрос:

„Окончателно: Няма да бутат Съветската армия
Магистрати отказаха да разрешат демонтиране на паметника
вторник, 4 октомври 2011

През юни неизвестни художници изрисуваха паметника с комикс герои
Паметникът на Съветската армия в столицата няма да бъде демонтиран. Това постанови Върховният административен съд, а решението му е окончателно и не подлежи на обжалване.
През декември 2010 година инициативен комитет начело с журналиста Иво Инджев подаде жалба срещу столичния кмет Йорданка Фандъкова, тъй като не било изпълнено решение от 2003 година, според което монументът трябва да бъде демонтиран и поставен на “Алеята на монументалното изкуство” в Димитровград.
Върховните магистрати обаче счетоха, че няма как паметникът да бъде премахнат, тъй като той представлява мемоарен обект съгласно Закона за устройство на територията и за да се извърши демонтиране на скулптурните фигури от него, е необходимо съответното разрешение, което обаче към този момент липсва.”

Да оставим настрана обстоятелството, че решението на Столичната община за демонтирането на въпросния монумент е от 1993 г. , а не от 2003 г.. Това разминаване от 10 години може да мине за формалност, грешка, лапсус. Но не и условното наклонение ( „ не било изпълнено” – ами да, не е изпълнено!) в иронизирането на абсолютния факт, че има такова решение от въпросната 1993 г., което наистина не е изпълнено. Отгоре на всичко, за да е пълна информационната катастрофа за неосведомения читател, от дописката излиза, че през 2003 г. Инджев бил поискал Димитровград да приюти МОЧА , макар истината да е, че кметът на въпросния град изяви такова желание едва наскоро, почти две петилетки по-късно. Бих приел да съм гений-прорицател, който е предвидил това 8 години по-рано, но ще се въздържа (от скромност) да бъда обявен за такъв.

А какво да кажем за серията от същите глупавини в друга дописка в друг голям информационен сайт – тя също ли е нацвъкана със същите дивотии „случайно”?

ВАС: Паметникът на Съветската армия остава
Вторник, 4 Октомври 2011

Паметникът на Съветската армия в столицата няма да бъде демонтиран. Това постанови Върховният административен съд, а решението му е окончателно и не подлежи на обжалване.

През декември 2010 година инициативен комитет начело с журналиста Иво Инджев подаде жалба срещу столичния кмет Йорданка Фандъкова, тъй като не било изпълнено решение от 2003 година, според което монументът трябва да бъде демонтиран и поставен на “Алеята на монументалното изкуство” в Димитровград.

Върховните магистрати обаче счетоха, че няма как паметникът да бъде премахнат, тъй като той представлява мемоарен обект съгласно Закона за устройство на територията и за да се извърши демонтиране на скулптурните фигури от него, е необходимо съответното разрешение, което обаче към този момент липсва.”

Но да спра със сраМнителния анализ на мътната вода, почерпена от някой кален извор – освен всичко друго, никога не съм бил председател на споменатия комитет (инициатор и председател е Валя Маринова). За мен би било чест, но ( и това) просто не е вярно.

По-важното е друго и то трябва да бъде казано ясно на всички, които се радват, че Българският съд най-после е взел едно справедливо решение.

Съдът в България не за първи път произнася общонационално значима присъда в полза на нашите окупатори – спомнете си само делото срещу Трайчо Костов, верен другар на Сталин, обявен обаче за недостатъчно верен, за да остане жив.

Не е и няма как да бъде окончателно това решение. Не само защото е стъпило на гнила „доказателствена” основа в чисто юридическия смисъл на думата. „Окончателни решения” в полза на съветския колониализъм е имало и друг път в новата ни история- нищо ново под слънцето. Нали дружбата ни със СССР беше „като слънцето и въздуха за всяко живо същество”?! Така, както авторът на тази робска клетва беше изнесен от гробницата му в центъра на София, така и монументалната лъжа за освободителната претенция на съветските окупатори ще го последва.