Другарю Борисов, вие сте голям художник!

С решението си да направи премиера Борисов свой почетен член Съюзът на българските художници ( СБХ) се нареди в следния списък:

Съюз на българските писатели
Съюз на архитектите в България
Съюз на филмовите дейци
Съюз на българските журналисти

Това бяха творческите съюзи, които съвсем не творчески, а откровено политически се възмутиха от художествената интерпретация на съветската окупационна героика, (просъществувала по-малко от седмица) осъвременена в цвят и образ на 17 юни тази година. С патетични слова в защита на съветския колониален символ (и още по-значим знак на българското раболепие пред лъжата за благодарността на целокупния български народ към нашите колонизатори) въпросните творчески съюзи, без да са свиквали свои форуми за одобрение на подобна позиция, поставиха себе си в услуга на покойния СССР и неговите днешни руски продължители, както и въпросът: що за „творчески” гняв е това и защо все още има почва у нас?

Днес склонността към подобно подмазвачество към силния на деня демонстрира и СБХ. Ще бъде обаче интересно да видим, дали и с какви очи ще се възмутят от това от БСП, при положение, че техни хора по върховете на съхранените по соцмодел някогашни казионни структури за контрол над творците в България сториха нисък поклон по абсолютно същия начин, само че дори не на български, а на чужд идол.

Ако човек е художник, архитект, писател или журналист , направо може да умре от срам заради самозваните изцепки на претендентите да изразяват общото мнение на цели гилдии творци. Защо се стигна обаче дотам ръководствата на въпросните съюзи да си присвояват правото да дефилират с подобни инфантилни инициативи без да срещат съпротива от самите творци, които не са съгласни с тях? Феноменът отново е свързан с употребата на контраста между мислещите с лявата половина на политическия мозък и техните опоненти в дясно. Свободните духом не си падат по „организационната работа” – тя е в кръвта на партократите с опит от вече не толкова близкото минало. Те не се гнусят да си запазят позициите и да ги укрепват, за да бъдат употребени по споменатия по-горе начин. Така „естественият” подбор изхвърли от съответните ръководни структури индивидуалистите, за да останат там само представителите на левичарски настроените среди, за които групирането е въпрос на отколешен стаден инстинкт.

Каква ирония: комунистическата идеология винаги е водила борба с индивидуализма като „вредно” явление, който обаче се оказа извънредно полезен в днешно време за целите на посткомунистическата пропаганда в напъните й да създаде лъжливото впечатление, че журналистиТЕ, художнициТЕ, архитектиТЕ, и т.н. творци вкупом винаги са на едно мнение, щом им свирнат от Москва или от централата на БСП!

Ако не вярвате, дайте един пример за ефективна защита на интересите на някоя от тези гилдии по линия на въпросните закостенели структури. Има ли смачкан от властта български журналист, за когото СБЖ да е пролял една, макар и лицемерна, но публична сълза чрез своя интервенция в полза на прегазения? Няма такъв и няма такава практика, защото фактически няма и такъв съюз – има окопали се чиновници, които от години се борят помежду си за наследените от времето на НРБ имоти и собственост, докато знайните и незнайните ( че кой да ги направи знайни?) жертви да началническия тормоз върху журналистическата гилдия изобщо не попадат в полезрението им.

Така че, след като Борисов е обявен за почетен художник, предлагам от Съюза на ветераните подмазвачи да му изпеят дружно на светлия празник при връчване на званието подходящата за целта песен на Висоцки: „ Другарю Сталин, Вие сте голям учен”!

Блогът на Иво Инджев - http://ivo.bg/