Петя ВладимироваГЕРБ трябва на всяка цена да спечели президентския пост, в противен случай ще поискат предсрочни избори - целта и мотива посочи за последно в Прага премиерът Борисов. Спорно е дали веднага лошите ще поискат предсрочни избори, но че ГЕРБ трябва на всяка цена да спечели, е ослепително видно – и колкото намаляват дните до 23 октомври, толкова по-видно ще става.
Още когато вътрешният министър безпрецедентно оглави предизборния щаб на партията си, се видя, че в похода към целта управляващите няма да се спрат пред нищо.
Скандалът дори не се състоя
тъй като спорадично в медиите някой пожела или се осмели да поиска обяснение за тази драстична провокация към самата идея за провеждане на честни и демократични избори.
Още когато ГЕРБ отказа да уреди въпроса със субсидиите на депутатите, напускащи парламентарните си групи, с което де факто беше преструктуриран парламентът извън волята на онези, които с гласовете си са го формирали, се видя, че контрол и коректив са несъотносими към тази власт понятия.
Нейният единствен аргумент обаче - "Вие не правехте ли същото" (по Искра Фидосова), на практика е насочен към избралите я, които за пореден път гласуваха с надежда за някаква съществена промяна на
зациклилото в едни и същи схеми статукво
Още когато парламентарната комисия за контрол на СРС установи, че подслушването в България може да започне без основания; че се извършва с много нарушения; че полицаите преценяват какво да филтрират; че няма защита срещу изтичане на информация; че събраните данни могат да се използват за политически цели и че за всички тези "порочни практики са отговорни преките ръководители на МВР и ДАНС", се видя, че властта изобщо няма намерение да търси отговорност. Напротив - министърът точно на МВР беше оценен – и с пълно основание, като най-подходящия отговорник за изборната победа.
На този фон, а той е далеч по-наситен в целостта си, всичко е възможно и ще става все по-възможно, затова и разпускането на парламента за
предизборна ваканция – нов прецедент
- идва съвсем закономерно. Дали някой вярва на обясненията на председателя Цачева, че целта била да се спестят средства? Или дали този акт, целящ според опозицията да затвори устата й, не е противоконституционен? Много важно, дори да е така. Важното е удобството на властта, а тя е заинтересувана да се чува нейният глас. И ако е възможно, само нейният.
Естествен в този смисъл е и отказът на ГЕРБ да поправи прехваления си Изборен кодекс, като задължи Централната избирателна комисия да публикува стенограмите и протоколите от обсъжданията си и да улесни наблюдението над изборния процес от страна на неправителствения сектор. За гражданите ще си остане тайна как гласуват членовете на ЦИК, как формират мнозинство, имало ли е особени мнения. Не им трябва да знаят какво знае и прави властта.
Трябва ли да увъртаме, че
на това му се казва произвол
Който закономерно може да ни отведе навсякъде, включително и до пожара в Катуница. Случаят даде възможност за изпускане на обществена пара и същевременно гарантиране на сигурността на ромския бос. Когато самата власт (чрез полицията) казва в прав текст в очите на гражданите, че в едни случаи палежите са позволени, в други не са, и че тя, а не законът решава, значи нещата са отишли твърде далеч, но това все по-трудно се забелязва на българската територия. И няма как - политолози и пиари го обясняват на масовата аудитория като пореден триумф на една успешна политика.
С просто око се вижда, че се е стигнало до почти пълно
закърняване на масовите сетива
кое е допустимо и кое не може да бъде подминато ей така. С всеки скандал, приключващ без изясняване и резултат, масовият човек махва с ръка и затъва още по-надълбоко в безразличието си. Стратегията "Не ни пука" се оказа печеливша за ГЕРБ - ако целта е лумпенизирането на все по-широки кръгове българи, които все по-малко се интересуват какво правят "там горе". Дали тези хора ще идат до урните? Може, ако някой им плати.
Цинизмът обаче също си има цена
В цивилизованите държави са наясно, че без граждани и средна класа няма демокрация. Затова там управляващите са задължени, ако не друго, да демонстрират уважението си към тях. Това проличава именно при реакциите им на скандали. Вариантът "не ни пука" е изключен - това би означавало или край на властта, или край на демокрацията. Всяко нещо си има цена и някой винаги я плаща.
Трети вариант на практика няма, въпреки че България днес се опитва да убеди някого в обратното
От: http://www.dnevnik.bg