Свободата днес и тук 25 Януари 2022  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Това наистина се случва

« назад   коментари   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Полина Паунова

Той си рисува. На заседания на Министерски съвет. Вероятно, защото му е скучно. Или защото напиращата художническа дарба не му дава покой и правителствените заседания са единственият момент, в който може да я упражнява, тъй като през останалото време ръцете му са заети я с лопата, я с кирка, я с ножица и лента.

Пак по-добре, отколкото да оцветява детско блокче или да си играе с кубчета за пространствено развитие на мисълта, които сигурно помагат за визуализация на магистралите.

Съюзът на българските художници реши да го направи свой почетен член. Според вещата оценка на скулптора и министър на културата Вежди Рашидов той рисува хубави скици на заседанията на МС и геният му, подобно на Пикасо или Гоген, може да се разкрие на по-късна възраст.

Той обаче неизвестно защо отказа почетното членство в Съюза на българските художници, въпреки че прие званието на водородното дружество, на Планинската спасителна служба, на църковното настоятелство на храма “Св. Св. Кирил и Методий” в Рим, на спортен клуб “Илинден” и пр.

Той е почетен. Той е министър-председател на България.

Скритата му страст към рисуването вероятно обяснява и небивалият размах, с който се откриват музеи. Един ден в българския Лувър може да има и негови творби. От Червения му период.

Досега бе по-популярен с увлечението си по футбола. Или, за да бъдем верни на неговия изказ, обича да рита топка. През обедната почивка. Един от партньорите му на терена е Вучката, добил национална известност покрай ходатайството на премиера пред шефа на митниците- "Т`ва е едно момче къде рита топката с мене бе, там от аерогарата... И там на Манченко брат му, некъв Манченко бил, но той поне идва да рита с мене по обед, го преместил на друго место."

Вучката обаче бе спасен от уволнение, за да продължи необезпокоявано да рита с министър-председателя, който след мачовете полива съотборниците си с маркуч. Пада, чупи си главата. Ходи организирано с министрите си на театър. Сърди се на опозицията, на европейските партньори, когато пада на тенис. Тропа с бутонка, несъбута още, от поредния мач, пред добруджанци и се заканва да взема държавнически решения “на инат”, ако го ядосват.

Така върви държавното управление. Премиерът всеки ден демонстрира по някой номер и всички трябва да му ръкопляскат. И го правят.

Вкара ли гол – записват го като почетен член на футболен отбор, погледне ли към Витоша – записват го като почетен член на ПСС, влезе ли в църка – почетен член на настоятелството. Драска ли си отегчен на заседание на Министерския съвет – художниците му се молят да е почетен... той отказва.

Политиката върви като нескончаем политически виц, пресъздаван предано от медиите в картина, звук и слово. И няма значение, че между две човечета, които ще скицира премиерската ръка, се приемат набързо решения, които засягат държавата. И ние всички (по различни причини) отделяме повече време на рисунките, отколкото на останалото. А то въобще няма нужда да има “останало”...

В тази връзка Министерският съвет е редно да обсъди в смисъла на прозрачността, която първият художник на републиката декларира още в началото на мандата си, освен стенограмите да се публикуват и рисунките на премиера. Така бъдещият български Лувър ще бъде превърнат в деловодство. Може да се разгледа и като антикризисна мярка тип две в едно. Също като изборите. Апропо, те могат да се разгледат като същото, но от художествена самодейност, не знам дали някой ще се сети...

Всъщност, премиерът - артист преди време призна, че като малък свирил на китара. Сигурно министърът на културата от свян не е споменал за концертите, които изнася почетният министър-председател. Ей така, за разтуха на кабинета.

Животът на народа може да не е от леките, но поне е забавен. Не всички мислят така – някои недоволстват, други ругаят, на повечето им е безразлично... Но те си остават мълчаливо и изолирано малцинство - шепа виртуални интелектуалци, населяващи блогосферата.

Останалите, истинските интелектуалци, са се посветили на това как да угодят на властта. Да й се помолят да я почетат. А тя, водена от своите си държавнически съображения, да им откаже.

Днес е 10 октомври. Във вечерните новини и в утрешните вестници ще бъде пространно отразено какво е свършила властта. А именно - среща с Чък Норис. Наистина.

Всичко това се случва. Всичко това наистина се случва.

P.S. Днес, 10 октомври е Денят на психичното здраве. Нямаме повод за празник.

От: http://www.mediapool.bg/


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional