Свободата днес и тук 31 Януари 2023  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Атентатковина

« назад   коментари   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Иво Инджев

Може да ви се стори странно, но след поредния атентат, застрашаващ живота на български журналист, ме налегнаха мили спомени за младостта. Нали казват, че човек е склонен да идеализира миналото си и да се умилява от него.

Навремето в НРБ не взривяха журналисти. А и нямаше защо. Беше като във вица за Брежнев, на когото Картър казал, че в СССР няма свобода на словото, докато в САЩ всеки може да заяви пред Белия дом, че американският президент е екскремент. „И у нас е така”, възмутил се искрено обиденият Брежнев- и пояснил, че на Червения площад всеки свободно може да каже, че Картър е екскремент.

Живял съм в този виц и в България, и на едно друго място, където оцеляването във физическия смисъл на думата си беше въпрос на късмет и в никакъв случай не тревожеше тогавашната българска власт, нито пък се превръщаше в тема за медиите и тогавашната прогресивна общественост, за чиито комфорт държавата се грижеше като й спестяваше досадните новини за бедствия, катастрофи и престъпления. Ето за тази жизнерадостна част от моята младост ще споделя малко спомени, за да се върна накрая с някои констатации с днешна дата.

Не беше тайна, но не беше и новина от кой знае какво значение за София, че в Бейрут взривовете бяха всекидневна закономерност, застрашаваща живот на сънародник. Когато поисках от началството в БТА средства за ремонт и мебелировка на кореспондентския пункт на агенцията, първоначално ми беше отговорено, че не си струва, защото „утре може пак да падне бомба…”. Мина година. Върнах се в отпуск и лично го ударих на молба с обяснението, че от кревата си гледам битките в квартала без да ставам от леглото заради улеснението да ги следя през пробойните в стените ( точно над главата ми гнездеше семейство врабчета и ме будеше за първите информационни емисии на радиостанциите в 6 ч. сутринта). „Нашият наблюдател в Близкия изток” означаваше и това…

Междувременно, освен обичайните за всички в този град разминавания с шрапнели и куршуми, не бях подминат и от първия въоръжен грабеж. Шестима въоръжени с автомати ме причакаха и ми отнеха незаконно законно притежавания служебен автомобил ( който се бях научил най-сетне да карам прилично след 4 катастрофи, породени от факта, че ме натириха спешно да попълвам щата в Бейрут без да ми позволят да изкарам шофьорски курс). Инструкцията от загрижените за разходите сънародници в София се свеждаше до това да потърся колкото се може по-невзрачно возило ( такива глезотии като бърз, мощен, т.е. повишаващ сигурността на пътниците автомобил, не им минаваха през ум – само гадните капиталистически медии пращаха кореспонденти след специално обучение за действие във военна обстановка, снабдяваха ги с каски и абсолютно задължително- с бронежилетки). След дълго търсене и возене на вероятно най-смешния таралясник с дипломатически номер в целия Близък изток, отпуснат ми милостиво от посолството (една праисторическа жигули), намерих дребен фиат уно на втора ръка. Но и него ми го отнеха незаконно с оръжие- този път отнемащият беше сам, но пък доста агресивен- за по убедително ми натисна главата със заредения си пистолет почти до седалката. На финала на този сериал отмъстих на крадците и насилниците. Сам се превърнах заплаха за тях: купих за жълти стотинки толкова раздрънкан фиат 124, че те сами бягаха при вида на задаващата се кола с вид на бомба, която скърцаше, тракаше страховито и пускаше такива кълба дим от грозната си муцуна, че никой не смееше да я приближи, камо ли да я краде.

Както и да е…дълги са тези лакърдии, кого ли интересуват? Във всички случаи не и тогавашните власти и медии. Да сте чели ( някои от вас) по онова време съобщение, че днес на Иво Инджев в Бейрут един сирийски командос му запуши свободното слово, като му натика дулото на своя калашников в устата за наказание, че много приказва по време на хайка на улицата? Или че въоръжен представител на друга (почти) съюзническа на България местна групировка го е посетил в дома му и под насочено оръжие му е запушвал символично устата с бутана насила цигара ( явно информиран, че Иво Инджев през живота си не е палил цигара)? Или пък , че Иво Инджев беше арестуван днес на разделителната „зелена линия” в Бейрут? Или че беше влачен със заплаха да бъде екзекутиран в най-близкия двор от въоръжен войник от 6-та бригада, т.е. свързаната със Сирия групировка Амал? Ако щете вярвайте ( проверимо е!), нищо подобно не прочетох и в досието си в ДС. Явно е действал принципът на съветският маршал Жуков, че майките ще родят нови войници, не е проблем да бъдат похарчени, но техниката- това е друго нещо, трябва да се пази.

Не сте чували такива неща. Няма как. За тогавашна България това не трябваше да има значение. Точно затова се умилявам и днес от спомените за бурната си младост. Ееех, хубаво си беше едно време! А сега какво? – Бейрут се пренесе в София под някаква перверзна форма. Разликата е малко като между порно и софт такова, но все пак приликите са налице. С едно уточнение: имаме напредък в регреса със стреса. Днес България вече живо се интересува от това, че са взривили колата на журналист. Не съм безстрашен, но се боя, че доста български граждани злорадстват. Защото сме я докарали дотам в българската журналистика, че ако утре започнат да ни тикат и автомати в устата, ще има доста ръкопляскащи. Падението на свободното слово доведе до пълзене и вместо да е на страната на истината и на гражданите, то търси ботуш да се отърка в него, за да го препикае след това в мига, когато вече не е власт. А пълзящите ги презират дори и онези с ботушите, на които влечугите са удобни- хряс с тока ( или с шашка тротил) и главата на влечугото е смазана като служебен автомобил на столична телевизия, която си позволява да съска!

Нима това не е велико постижение на дресьорите? Вълк може и да е опитомен за първи път в човешката история именно от нашия президент Първанов, както самият той се многократно се хвали, но свободното слово и друг път е било насилвано. И не само Първанов го е постигнал. С бой, флашки и шашки- по малко, но редовно. Хубавото на тази наша демокрация е, че тя много красиво се вайка и ловко взима мерки да не се взимат мерки по залавянето на извършителите на престъпления срещу журналисти. Какво друго да си помисли човек, освен, че това е забранено, което пък е една от най-строго разпространяваните тайни ( на успеха) на мафията, чиято собственост наистина е държавата.

Блогът на Иво Инджев - http://ivo.bg/


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional