Свободата днес и тук 29 Юни 2022  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Вечният Путин

« назад   коментари   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Нина Хрушчова*

Президентските избори в Русия през 2012 г. вече се състояха. Владимир Путин вече избра себе си.
Когато новината беше съобщена заедно с тази, че сегашният президент Дмитрий Медведев ще стане премиерът на Путин, ми се прииска да извикам: "Нали ви казвах!".

Винаги ме е озадачавала наивността на анализаторите - руски и чужди, които си мислеха, че Путин не би си позволил такава наглост - да направи за посмешище страната си, кандидатирайки се отново за президент.

Само че презрението към демокрацията е негов основен инструмент откакто пристигна в Кремъл от Санкт Петербург преди 20 години.

Всеки, който е смятал, че нещата биха могли да са по-различни, или се е самозаблуждавал, или е бил напълно невеж по отношение на Русия.

Когато през 2008 г. Путин инсталира протежето си Медведев на президентския пост, стана много популярен следният виц: 2025 г. Путин и Медведев, вече поостарели, седят в ресторант. "Чий ред е да плати сметката", пита Путин. "Мой" - отговаря Медведев, - "И запомни: аз току-що отново те заместих като президент."

Тъжната истина е, че в Русия историята наистина се повтаря, но в изкривен вариант на известния афоризъм на Карл Маркс - едновременно и като фарс, и като трагедия. Властта в Русия е резултат от инерция и лично упорство, а като цяло апатичното население традиционно отстъпва пред парадокса на руската тирания: една слаба държава да смята, че може да функционира като силна държава, като отнеме основни свободи на  гражданите си и способността им сами да вземат решения.

В такава държава инициативата, и особено политическата, е нещо особено лошо: това е престъпление, както показа случаят с хвърления в затвора бивш петролен магнат Михаил Ходорковски. Единствената свобода, оставена на руснаците, е да съчиняват горчиви шеги, през които да се излива изобилието от политическа патология в историята на страната. Ако вицовете бяха експортна стока, руснаците щяха да са богати колкото германците.

При липсата на върховенство на закона и функциониращ сектор на публичните услуги ние, руснаците, базово се възприемаме като подчинени и зависими от държавата, а не като ръководещи живота си личности в условията на жизнено гражданско общество.

Именно тази де факто капитулация създава жизнената среда за деспотизма. За много руснаци, ако не за повечето, човекът с власт олицетворява сили, които контролират всичко, имащо значение в живота - затова те го подкрепят независимо от политиката, която провежда, защото всичко друго им се струва невъзможно. Това частично обяснява продължаващата и днес популярност на властници като Йосиф В. Сталин.

Ето защо въпросът днес не е какво ще се случи на президентските избори догодина - това вече е ясно. С междувременно удължения на 6 години президентски мандат можем да очакваме този бис на Путин да продължи 12 години.

Сега самозаблуждаващите се и невежите искат да повярват, че този път вече Путин ще стане реформатор. Спомням си подобни анализи през 2000 година, когато експерти се опитваха да сложат знак за равенство между кариерата на Путин в КГБ и американския президент Джордж Буш-старши, който е бил директор на ЦРУ.

Путин, твърдяха те, не е типичният таен агент, той по-скоро е просветен технократ. Само че единствената техника, която, изглежда, е овладял в шпионското си битие в Източна Германия, е тази на социалния контрол.

Струва си да се погледне отвъд изборите през 2012 г., защото икономическият, политическият и социален контекст беше променен през 2004 г., когато Путин беше преизбран, и през 2008 г. - когато се престори на демократ, лансирайки Медведев.

Като резултат управлението на Русия изглежда все по-авторитарно и нелегитимно. След 12 години власт и с още толкова предстояща на Путин ще му е все по-трудно да се преструва на привърженик на демокрацията и радетел на модернизацията.

Пред последните пет години обществената подкрепа за него отслабна значително основно заради стагниралата, базирана на търговията икономика. И манипулацията за президентските му способности може да не се окаже толкова лесна задача както преди. Руските елити са наясно, че нещата отиват на зле, затова вече гласуват - с краката си и с банкови трансфери, изнасяйки семействата и богатството си в чужбина.

Историята обаче ни учи също, че въпреки инерцията си руснаците са способни и да събарят правителства, както направиха през 1917 и 1991 г. Така че когато отново удобно се настани в Кремъл през 2012 г., Путин е добре да препрочете "Дъщерята на капитана" на Пушкин, посветена на казашкия бунт срещу Екатерина Втора: "Господи, опази ни от руски бунт - безумен и безмилостен."

*Нина Хрушчова е правнучка на Никита Хрушчов, поел властта в Кремъл след култа към личността на Сталин. Преподава международни отношения в The New School в Ню Йорк. Текстът е предоставен от Proect Syndicate
 

  •  

 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional