Започна обратното (б)роене до изборите

Започна обратното (б)роене ( да не кажа ерозиране на вече постигнати демократични ценности) по петобалната система чрез сгъване на пръстите на едната ръка до датата на изборите „две в едно” : пет, четири…Съответно тече кампанията по инерцията на принципа „ пет за четири”!

Толкова предизвестен изход, като едноличната победа на Бойко Борисов по системата „три в едно” ( кметски в София, плюс президентски, плюс вече получения премиерски пост), не е имало никога през това хилядолетие у нас, макар да има по света. Примерът е пред очите ни на Изток. Руският президент Елцин „назначи” Путин като свой заместник, който назначи Медведев и сега пак се самоназначава като завърнал се властелин в Кремъл, обяснявайки пространно на народа си в програмно интервю вчера, че …никога не се бил стремил към президентския пост. Ами да, центростремителните сили на реваншизма го устремиха и той лично не се дърпа! Иначе всички вторични демократични белези са налични по туловището на майчицата Русия, както и на телцето на татковината ни.

Може би привържениците на ГЕРБ ликуват, че са се устремили и те към невиждано в една демократизираща се България триединство на властта в техните здрави ръце, готови на всичко в името на тази цел. Но това преяждане рано или късно се наказва както всяка прекомерна лакомия. Прословутият комунистически лозунг „Власт с кръв се взима и с кръв се дава” се е видоизменил в момента във „ Власт с кръвясали от закани за възмездие и справедливост очи се взима, но е безочливо да се държи с обезкървен бюджет и анемично обществено доверие”. Защото вече трета година ( да, и това броене е факт, управлението на ГЕРБ от юни-юли 2009 г. навлезе отдавна в третата си, предпоследна по конституцията година) разчита на обещания и на оправдания с „предишните” – включително и за преди 10, 15 години, както и за всички съгрешили вкупом преди сегашното сияйно властване.

Е, добре. Ще властват още и все повече. Но какво ще правят много скоро, когато циркът с оправданията вече няма да предизвиква смях, а гняв? На кого ще прехвърлят вината при положение, че формалното разделение на властите на практика е умъртвено и е поставено във в стъклениците с формалина като един фосил на препарираната демокрация? Та нали тъкмо разделението и взаимният контрол, свързани с ротацията на партиите, са отдушникът при нагнетяването на обществената атмосфера? Като към всичко това добавим и затегнатите вентили на медиите, парата ще се нагнетява и въпреки подмяната на действителността от сервилните журналисти тя няма да може да бъде сдържана вечно в котлите, от които я пренасочват към пропагандната свирка на дрейфуващият в плитчините на дъното на европейските класации български параход!

Древногръцкият цар Пир е бил достатъчно прозорлив да възкликне тъжно при скъпо струващата му победа на бойното поле, че това може да е краят му: „още една такава победа и с мен е свършено”!Тук обаче Пировата победа се очертава като пиршество с огризки. Освен ако „бойците” на електоралното поле, т.е. гражданите с европейско разбиране за бойковизацията , не решат друго и не обърнат хода на битката. Остана малко до развръзката…Обратното (б)роене започна…

Блогът на Иво Инджев - http://ivo.bg/