Николай Флоров
Защо така естествено ми идва на ум името Калфин, когато чуя за предстоящата седмица на руската духовна култура? Дали защото е сбутана между двата тура на изборите, или защото Калфин има същото окончание като Путин или Распутин? Разбира се, последните двама не си и представят какви асоциации правят българите с техните имена, но чак толкова духовно няма да задълбаваме.
Казват ни, че по случай седмицата ще ни посетят «заслужили артисти» на Русия, а те са различни от «заслужили артисти» на Съветска Русия. Това звучи точно както пресконференцията на Медведев в сладкарската фабрика «Червеният Октомври», която днес се нарича «Дигитален Октомври». Загрявате дълбоките промени, нали?
Инициативата в България се провежда от българското министерство на културата, руското културно министерство, руското посолство в София, националния филмов център и още културни институции. Не ни казват «кои още», но някой счита че не е важно да знаем всичко. Явно някой е ходил до Москва и е уговарял подробностите за голямото събитие, за което не е имало нужда ние да знаем. Е, уговарял е и това кой ще плаща за него. Ние обаче и това не трябва да знаем – това, читателю драги, са само подробности.
Та с толкова неизвестни се питам кой стои зад това събитие, което ни се нахлузва заднешки? Така казано това може да са двама души – единият Вежди Рашидов, този прекрасен радетел за българска култура, или президентът Гоце – този прекрасен радетел за руска култура. Вежди, разбира се, ще си скъса гьона да излезе по-българин от българите, а другия по-руснак от руснаците.
Това обаче са евтини бълбукания, читателю, защото и единият, и другият (разбирай и ГЕРБ, и БСП) са Путинови метреси. Проблемът е, че вече го правят малко така тайничко, зад завесите, а след това ти го сервират като свършен факт.
Колкото до Калфин и неговата прилика с Путин ( или ако предпочитате Распутин), няма нищо тайничко и той ви го казва в очите: ще ви върне Русията без никакво значение кой е отгоре – Путин или Распутин. И понеже вмятам често името на Распутин, да ви припомня, че и двамата са такива невероятни духовни водачи, нали?
От тая новина в пресата не става ясно ще положат ли заслужилите артисти на Русия венци пред паметника на Червената армия и ще има ли военна музика пред умилените погледи на присъстващите деятели от Съюза на българските писатели, Съюза на филмовите дейци и Съюза на българските журналисти? Въпросът с венците е важен, понеже тук нещата са малко объркани: по времето на Съветска Русия на съветските туристи им падаха ченетата от изненада, когато им показваха паметника на «царя-освободител» : «Ама как така – питаха те – нас са ни учили, че това е най-мракобесническият руски цар, и то пречукан в атентат, а вие тук паметник?»
Та нещо такова става и с паметника на Червената армия: нас българите са ни учили, че това е армия-освободителка, а сега е нещо като армия-окупаторка! Ето така не се разбира на кой цар служат нито българските филмови дейци, нито българските писатели и българските журналисти, нито руските «заслужили артисти»?
Особено внимание в седмицата на руските филми заслужава последното съобщение в новината: «Входът за всички прожекции е свободен»!
Причините за това малко мътно обявление не са много ясни и се свеждат до няколко: първо, това дава възможност за всички бездомници в София, Варна и Бургас да си отспят на топличко и сухичко, тоест нещо като добавка към социалната им помощ; второ, (а това е невиждано) Русия плаща, за да й гледат духовната култура; трето ( а това е най-важното), някой е дошъл до гениалното прозрение, че в България не можеш да накараш българите да плащат, за да гледат руски филми.
За изгладнялата за истина българска журналистика бих препоръчал да дежури пред кината и да види колко души ще влезат да гледат. От това би станал един хубав репортаж, още повече, че поне президентът Гоце в последните дни на царуването си е изключително зает как да се изхлузи безнаказано – и вече не бива да ги е страх.
Досега може да сте забелязали многобройните опити да се втълпи в главата на тоя човек нуждата от по-голяма дистанция между България и руската мечка, но той постоянно й се навира под носа. Да стоиш близо до това зъбато животно никога не е било безопасно. Това ми напомня на случая с небезизвестния болшевик Карл Радек, бивш генерален секретар на Коминтерна и един от основателите на съветската конституция. С възкачването си на трона в Кремъл в съветската преса се излива водопад от славословия към Сталин, който най-много от всичко харесвал книгата на Карл Радек, озаглавена «Архитектът на социалистическото общество». В нея в типичен стил на «още една голяма еврейска уста» (както казват евреите), Радек представя идеалното бъдеще на СССР в края на двадесетия век като лекция на професор по история под заглавие «Великият Сталин – геният на цялото човечество».
Сталин поръчва издаването на милиони копия на книгата. В 1937 в един от показните процеси великият гений го осъжда на 10 години тежък труд, а там Берия го пречуква.
Както по всичко личи, кандидат-президентът Калфин си мисли, че на гърба на кандидат-президента Путин пърхат ангелски крилца. Така го е откърмила родната партия. А вие как мислите – да ида или да не ида да гледам руските филми? Аванта, в края на краищата.