Александър Кашъмов*, в. "Дневник"Време на избори е за президент, общински съветници и кметове. Развитата демокрация през ХХІ век обаче не е просто представителна, тя е демокрация на участието на гражданите в процеса на вземането на решения. И то не само по въпроси на околната среда, за което е приета цяла международна конвенция (Орхуската), но и по всякакви въпроси, които засягат хората.
Типичен пример за общественото участие в процеса на вземането на решения е изграждането на театри, стадиони, градинки, електрически централи и други обекти с обществено значение. У нас този процес протича вяло и мъчително, доколкото го има.
А няма никакъв шанс гражданите да бъдат питани, ако става въпрос за обект, който според нормативната уредба не подлежи на задължително обсъждане. Тоест продължава да съществува фундаменталната разлика между нашата и западната демокрация, а именно дали управлението се извършва
"отдолу нагоре", както е там, или "отгоре надолу", както е у нас
В предизборната кампания у повечето участници не се усети стремеж към промяна на това положение в сферата на местното самоуправление, а там институциите работят в най-голяма степен с гражданите. Темите прозрачност, отчетност, достъп до информация и обществено участие обаче няма как да не придобиват все по-голяма обществена значимост.
Хората все повече искат да имат информация за това как се управлява, какво се планира. В това отношение обаче като че ли политиците и държавните служители не показват особено развитие. Затова като кандидати в изборите започват да се появяват (и вероятно все повече ще се появяват) млади хора, които са носители и на недоволството на гражданите от положението, но и на очакването за промяна.
Едва ли има по-отчетлив пример от община Варна за нежеланието да се изпълняват дори законови задължения за осигуряване на обществено участие и свързания с него достъп до информация. Там още през 2009 г. се наложи да се води дело за достъп до проекта за общ устройствен план на града.
До ден днешен граждани и неправителствени организации продължават да ползват Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), за да узнаят повече за едни или други детайли от процедурата по одобряването на плана. Впрочем информация се отказва и във връзка с дейността и отчетността на членовете на Експертния съвет по устройство на територията, разрешения за строеж и др.
Отказан е достъп и до т.нар. директивни план-схеми – частни планове за отделни имоти, изготвени за отделни собственици срещу плащане от фирмата, на която е възложено изработването на общия устройствен план. Въпреки очевидния конфликт на интереси в едно такова начинание, от една страна, и нормативното задължение директивните план-схеми да бъдат приобщени към документацията по общия устройствен план, от друга,
общинската администрация не сметна за нужно да си мръдне пръста
да изиска документите, дори след като това бе нарочно поискано от нея по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
В София активната прозрачност чрез интернет страницата на общината е несравнимо по-развита и на нея могат да се намерят множество документи, в това число проектите за подробни устройствени планове на отделните райони, разрешителни за строеж и др. Въпреки това общинската администрация невинаги отговаря навременно и невинаги изпълнява съдебни решения, за което дори са й налагани глоби от съдилищата.
През 2010 г. главният архитект отказа на представители на неправителствена организация записите на обсъжданията в Експертния съвет по устройство на територията във връзка с проекта за общ устройствен план. Куриозното е, че НПО-то е участвало в тези заседания, но не е получило копия от водените бележки.
Едва ли има по-скандален пример за арогантността на властта от трайното отстраняване на граждани и неправителствени организации от заседанията на Столичния общински съвет, извършено с промяна в правилника му от 2009 г. През юни 2011 г. по непонятни причини Върховният административен съд потвърди това безобразие. Очевидно е, че видеостената в коридора не само не дава възможност за всестранно наблюдение на ставащото в залата на съвета, но и
не позволява хората да упражнят записаното в закона свое право
да задават въпроси и да правят предложения. Единствен участващият в делото прокурор се застъпи за гражданите, изтъквайки абсурда. Всичко това не попречи същите общински съветници, които независимо от цвят и политика се съюзиха срещу избирателите си, днес гордо да се пъчат от първите редове на избирателните листи (промените в правилника са приети при завидно единодушие на съвета със само три гласа "въздържал се").
Посочените проблеми са налице в цялата страна. Дела срещу откази на информация от общината водиха или водят и граждани и журналисти от Пловдив, Ловеч, Видин, Ямбол, Благоевград, Пазарджик, Смолян и други градове. Неправителствената организация от Варна "Обществен център за околна среда и устойчиво развитие" направи карта на България, на която отбеляза кои общини са отговорили на заявлението за достъп до информация относно усвояване средствата по седемте оперативни програми на Европейския съюз. Резултатите показват, че 46.21% от общините са отказали информацията или са замълчали.
Настояващите за повече прозрачност, отчетност, обществено участие и отговорност граждани се забелязват и от институциите, които се опитват да променят. Това обаче невинаги става чрез отварянето им към обществото. Понякога
предпочетеният подход е отпор срещу хората и дори мъст
Отказва се информация, извършват се безсмислени препращания на заявлението за достъп по метода "от едната ръка към другата", искат се разноски по водените дела, които институциите не са направили. Уникален остава (и дано никога не се повтори) опитът във Варна през 2010 г. група заявители да бъдат подведени под наказателна отговорност заради упражняване на правото си на достъп до информация.
Не липсват и случаи на заведени дела за клевета, в това число от частни лица, свързани с властта, след публикации на журналисти и НПО, изискващи повече прозрачност, отчетност и отговорност. В някои случаи пък съдът просто не допуска представители на гражданското общество да подават жалби, което може да има фатални последици за здравето и дори живота на населението. Такъв е случаят с непризнаването на правен интерес на екологичното сдружение "Екогласност" да обжалва решението по оценката на въздействието върху околната среда на преустройството на изследователски ядрен реактор.
Битката срещу гражданите обаче е предварително изгубена за тези, които я водят от креслата на властта. Пътят на обществото ни е необратим, а това, което хората искат днес, е повече информация и участие във вземането на решения – от въпросите за кварталната градинка до ядрените реактори и АЕЦ "Белене". Нежеланието на управлението да информира гражданското общество и да се съветва с него няма да доведе до повече доверие във властта и политиците, поради което рано или късно ще се обърне като бумеранг срещу тях самите.
* Авторът е ръководител на правния екип на "Програма достъп до информация", която в неделя навърши 15 години
От: http://www.dnevnik.bg