Свободата днес и тук 21 Април 2024  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Варваризация малко над точката на замръзване

« назад   коментари   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Константин Павлов - Комитата

Взимам повод от Борис, който смята, че чалгата произвежда и чалга политика. Взимам повод и от Владимир Шопов, който написа помен за демокрацията.

Няма директно да говоря за резултатите от изборите, нито пък ще търся кой носи отговорността за загубите. Не знам все още фактите.

Страстите са силни, емоциите неугаснали, а и последната серия не е свършила.

Но знаци, симптоми, признаци – накъде тече и ни влачи в мътните си води историческият процес, има в изобилие.

Създаването на по-сложни и по-качествени продукти, но също и на институции, обществени отношения, философски концепции, фирмени системи за управление, произведения на изкуството е белег на цивилизация.

Този прост критерий се усеща подсъзнателно от всички, и затова, сегашното правителство е концентрирано на върху магистралите и метрото като материален тотем (символ) на цивилизованост и успех. Идеята е - щом имаме метро, и то не само няколко спирки, щом имаме магистрали, които имат смисъл не само за вътрешния транспорт, значи сме „цивилизовани“, значи сме „успешни“, следователно и управлението е „успешно“, нали така?

И всички жертви са оправдани.

Проблемът тогава какъв е?

В качеството, в цената и в обществената полза.

Редичката от технологични провали на ГЕРБ е впечатляваща:
– Сайтът за детските градини;
– Електронната система за таксуване в градския транспорт;
– Търговският регистър, който е в по-лошо състояние от това, в което беше в началото;
– Издаването на новите лични документи;
– Наводняването на чисто новите участъци магистрали;
– Електронното правителство, заради което изхвърча някаква изкупителна жертва.
– и още много, много други...

Типичният ГЕРБ-ремонт в училището в което съм учил в 1-ви и 2-ри клас, а сега гласувам
(бях останал с впечатление, че старата мозайка още седи на пода, 
но и новите плочки не са цвете.)


Непрекъснато се режат ленти на нови обекти,  които се отличават с впечатляваща небрежност на изпълнението, висока цена, малки размери и често неясна полза за обществото - например сградата на Втора английска гимназия, която протече от лампите, възмутителните музейчета на модерното изкуство и на социалистическото такова, „българският Лувър“ и др.

Познавам хора, които оценяват направеното на принципа – „по-добре да е с ужасно качество, но да го има, отколкото въобще да го няма.“

Аз понеже знам, че евтиното винаги излиза скъпо, не съм особено въодушевен от такива „постижения“. Смятам, че в момента с огромен ентусиазъм се творят грешки, които скъпо и прескъпо ще плащаме в бъдеще. Всичко което заслужава да се направи, заслужава да се направи добре.

За мен това, което се случва сега е чалга политика.

На мен критерият грозно-красиво почти винаги ми е достатъчен, за да определя посоката на прогрес или регрес в дадена област, защото добрият дизайн е верен признак за качеството на продукта.

След като видях пълните с правописни грешки и неграмотно написани с ужасен шрифт и език ръководства за ползване на електронната система за таксуване в градския транспорт, ми е ясно какво представлява цялата система. Не е чудно, че години наред не може да се въведе пълноценно в експлоатация.

И тъй като не всеки е трениран да възприема качеството на дизайна (а то си е умение, особено да различиш лъскавото от полезното и красивото), за качеството на публичните проекти може да се съди и по елементарни формални критерии – напр. закъснение на пусковия срок, честота на авариите, удобство за ползване, цена в сравнение със световните аналози и т.н.

Не е срамно да искаме добри проекти, защото се плащат с нашите пари и трябва на нас да служат.

Българският народ разполага с демокрацията - високата технология на цивилизацията в обществените отношения. Както всяка висока технология, и тя изисква отговорност, компетентност и дисциплина в големи размери.

Събитията от изборния процес показаха чудовищна деградация в технологията на демокрацията. Някъде се изпари 21-годишният опит в организацията на свободни избори. Лъсна запазената марка на ГЕРБ при реализация на публични проекти:

– Самият процес беше муден и предразполагаше към грешки (над 100% грешки в протоколите, това е повече от една грешка във ВСЕКИ протокол);
– Дори при скромни натоварвания (избирателна активност) системата се срина;
– Много хора не можаха да упражнят правото си на глас, заради скандален, незнайно как съставен „забранителен списък“;
– Въобще не беше помислено за удобството и достойнството на хората, които участват в процедурите.

Не се вижда много (клик за по-голям размер), но не си представям как човек от квартала ще сбърка името на улицата, на която се намира училището от половин век насам, ако не и повече. Правилното име е „Русалийски проход“

Както виждате, говоря само за технологичната страна на нещата. За купуването на гласове, за поведението на полицията и на администрацията, за комуникацията – дори не отварям дума.

Ясно е, че както правят публични проекти и избори, така управляват. Надявам се, хората, които гласуват сега за тях, след няколко години да имат силата да си признаят и да си извадят съответните поуки.

Като започнем от тройната коалиция и продължим с ГЕРБ, в последните няколко години последователно бяха разрушени свободните медии, беше ограничена икономическата свобода, а вече се посяга и на самия институт на свободните избори.

Допускат се скандални конфликти на интереси, поради които цялата държава дава дефекти.

Притеснителното за мен е това, че деградацията не спира, а дори има белези на ускорение.

Не знам кое поколение се провали, може би моето, но имаме тежък провал, който вероятно чак следващото поколение ще оправя, ще плаща и  ще ни благославя.

Фалит на конституционализма, ресет на демократичните натрупвания, започване от нулата, отново с грешките на растежа, десетилетия напред, и всичко както си трябва.

Богомил Ветров със съжаление отбеляза (в коментарите), че не успяхме да преживеем Златен век, а директно се втурнахме към варварството.

И пак ще препрочитаме Алеко Константинов, за да установяваме обезпокоителни прилики с края на 19-ти век.

Ей това го мразя най-много в България – винаги се почва от нулата.

PS. Надеждата в Росен Плевнелиев е, е че някак ще излезе от сянката на Борисов и ще имаме президент.


Надежда в Калфин няма.


Не съм решил какво да правя в неделя.

PPS. Погледнато с микроскоп, не започваме винаги от нулата, а съвсем малко над нея. След като сме показали, че сме способни на бърз прогрес, отпускаме се и забравяме целия натрупан опит. Връщаме почти до изходна позиция и така чакаме пак следващите поколения.

От: http://komitata.blogspot.com/


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional