Мисии

Има ли нещо общо между втория тур на президентските избори у нас и намерението на Владимир Путин да се кандидатира отново за президент на Русия?

Към това не го тласка незнайна сила. Твърдението му, че не държи непременно да е президент – поражда скептични усмивки. Именно той е движещата сила на процесите в страната. Така, че планът му сигурно ще се сбъдне, ако – както с ирония коментира „Независимая газета” – „никому не падне тухла на главата”. Вестникът си задава въпроса каква е целта на сегашния министър-председател. И за какво му трябва „да бъде главният отговорник за всичко в страната”. После предполага, че дори ако в икономически план нещата тръгнат добре, не може да се пренебрегне факторът „психологическа умора” сред избирателите. Защото всичко се променя – непрекъснато се появяват нови модели телевизори, GSM-и, компютри. Все някога човек започва да изпитва досада от старите модели и при възможност ги заменя с нови.

Вестникът допуска, че намерението на Путин да стане отново президент е свързано с някаква мисия – и то такава, която да е от особено значение за руснаците като народ. Мисия с оглед на бъдещето. Като например – справянето с пиянството и алкохолизма. Годишната консумация на твърд алкохол в Русия е 18 литра. Мнението на Световната здравна организация е, че употреба над 8 литра годишно е показател, че „нацията гасне”. В резултат на злоупотребата с алкохол всяка година в Русия умират преждевременно към 750 хиляди души.

Страната е:

- на едно от първите места по брой на разводите, като основна причина за тях е алкохолизмът;

- на първо място по брой на изоставените деца (причината е същата);

- на второ място по брой на самоубийствата сред повече от 200 държави. Почти половината самоубийци предприемат фаталната стъпка в нетрезво състояние.

Изводът на „Независимая газета” е, че спасяването на хора, застрашени от пиянство и алкохолизъм, означава да се придаде смисъл на съществуването им. Да се възстановят като „личности, граждани, субекти на политиката”.

Въпросът е дали новият стар президент се вижда като изпълнител на подобна мисия.

Ако се съди по Народната програма на партия „Единна Русия” – едва ли, е мнението на „Московски комсомолец”. Вестникът намира документа за популистки, тъй като независимо от честото споменаване за „модернизация”, не се посочват мерки за „системни промени в политически и икономически план”. Преобладават обещанията.

А депутатът от „Справедлива Русия” Оксана Дмитриева напомня пред „Комерсант” какво е обещавала „Единна Русия” през 2003 г. А именно – „всеки гражданин да получава свой дял от природните богатства на Русия”, „през 2006 г. всеки да има работа според професията си”, „през 2008 г. всяко семейство да има собствено благоустроено жилище”.

Има ли основания да се очаква, че сега ще бъде по-различно.

Това е въпрос, който с пълно основание може да се зададе на единия от кандидатите за президент у нас. Всъщност, той вече потвърди намерението си за пълна енергийна приемственост от сегашния президент. Приемственост – задължителна, за която от „Росатом” трудно прикриват апетита си между двата тура на нашите български избори. Според тях България не може вечно да отлага решението си за АЕЦ „Белене”. Подразбира се, че решението не може да е друго, освен положително.

По този повод единият от кандидатите за вицепрезидент може да добави още една точка към причините за своя срам. Но едва ли ще го направи, тъй като подобен срам за него и за партията му е причина за гордост. И то – без никакви предразсъдъци като национален суверенитет и достойнство. Именно жертвата на тези „предразсъдъци” в посока на изток е тяхната основна мисия. Именно тази жертва ги е довела на власт и заради това ще продължават да ги жертват до дупка – стига да им се отдаде възможност, т.е. – ако продължим да ги избираме.

И тях не ги тласка незнайна сила към това да са винаги на власт. Причина е дългогодишният навик да са в нея. Защото обслужвайки „мисията”, обслужват и себе си.

За Росен Плевнелиев поне има надежда, че няма да е точно така. Бъдещето ще покаже дали е съгласен с днешния си опонент – че само, който обича Русия, е патриот. Или ще заяви ясно като Петър Стоянов, че обича Русия – но повече обича България.