Николай Флоров
«И така, аз лежа на канапето. Влиза Лора и аз казвам:
- Най-после аз съм свободен!
На което тя казва:
- Точно така, сега си свободен да измиеш чиниите.
- Ти говориш с бившия президент, бейби – казвам аз.
- Считай го за твоята нова вътрешна политика – казва Лора».
Това, читателю, е разговор на предишния американски президент Джордж Буш с неговата съпруга Лора. За съжаление, българският премиер Бойко Борисов няма съпруга и не може да води диалог вкъщи. Може би затова той праска неговите безкрайни монолози навсякъде. Той, както знаем, е неудържим. От него и комунистическото съселче Станишев не може да вземе думата и дори загуби изборите, защото не можа да го надговори.
По-точно Бойко обича не толкова да говори, колкото да дава акъл. Ние всички бихме искали да дава по-малко акъл и да прави повече, затова не би било зле някой да му дава акъл. Помага, знаете. Да не говорим, че докато дава акъл обича и да злобее, и да изпързаля тоя-оня на шопско-италианско-турско-партийния си език за огромно густо на присъстващите превъзходителства ( и за ужас на преводачите), ако се съди по ехидните им усмивчици.
Непукизмът обаче е явно Бойков талант. Преди известно време му направиха и забележка да не прилага много-много телесни контакти на държавническо ниво от сорта ръка около талията на Ангела Меркел или ръка на рамото на Мисис Клинтън. Да не говорим за 24-каратните усмивки с побратимения Берлускони и лъстивите всепоглъщащи погледи с Цецка Цачева.
Липсата на съпругата, както виждаме, личи навсякъде, както и познанията му за телесна неприкосновеност или дори за разликата между интелигентност и “intelligence”. Той покрива тия словоизлияния с огромния си запас от непукизъм, както навремето Поразяващата уста, която Румен Петков приписа на вакуума в спалнята й, който «създава кошмари».
Ползата от частен учител за нашия премиер е повече от очевидна, дори ако това го научи да не води безкраен дуел със злобарката Беновска. Затова някой трябва просто да го научи как да води разговор без да казва нищо – помага, знаете. Иначе такива като тая ще го предизвикват постоянно да вади назидателните си монолози на вечно недоволен и вечно уморен премиер, самопожертван на народа си, точно както всяка Как’Сийка, която не знае за какво по-напред да се оплаче.
Според Шекспир: «Говоренето не е правене. Хубаво е да кажеш нещо добре, но думите не са дела». Шекспир не знае, че той просто е перифразирал българската поговорка «Дума дупка не прави», но той не е могъл да знае, че нашият премиер се води по друга една поговорка: «Казана дума – хвърлен камък». Та Бойко продължава да хвърля напосоки камъни и затова аз предлагам:
Първо, да му се прикачи съпруга, искам да кажа съвпруга, тоест заедно в ярема – никой не може да бие възвишаващата роля на миенето на чинии;
Второ, да му се прикачи един учител да го научи как да яде с вилица и нож.
И нямам нищо против тия добрини да станат на държавни разноски. Или някой си мисли, че те са по-маложавни от финансите на държавата?