Градим нов ден – поуки от президентските избори

С голямо облекчение посрещам новината за края на президентските избори, защото вече картината се избистря.

Какви са изводите?

Един остроумен туит:

 

@iapostolov: Най-добрата новина: Гоце си тръгва. Добрата новина: Калфин загуби. Лошата новина: Плевнелиев спечели. Най-лошата новина: Ние загубихме

А сега по-подробно.

Както споменах, това е зенитът на ГЕРБ, най-високата точка на тяхното политическо присъствие в България, това, което може да се постигне със „сравнително демократични“ средства.

Формално, следва „отпушване“ на квотите на президента в СЕМ и Конституционния съд.

Реално, много бързо ще разберем – ще има ли разделение на властите или всички сили ще бъдат събрани в един „прогресивен“ юмрук, с който наляво и надясно да се удря по „ретроградните“.

Ще стане интересно, защото назначените от президента хора все някой ден ще трябва да вземат отношение по ресора на Цецо, дали по въпроса за медийната цензура, дали по въпроса за подслушването и гражданските права, дали за някакви други конституционни права и свободи.

А дали новият президент е фигурант или самостоятелен политик, този въпрос много бързо ще получи своя отговор. Премиерът ни не е човек, който обича да бъде затъмняван медийно по какъвто и да е повод. И тъй като губи директната си власт над Плевнелиев и не може да го уволни мигновено, ако случайно започне да се изявява сам, ще се опита да увеличи символичната си власт върху него. Ще показва непрекъснато кой е главния в тази държава, т.е. ще подлага държавния глава на непрекъснати унижения. А те може да са разнообразни.

 

Справка – путинска Русия.

Реакцията на „Росен“ ще ни покаже с кого ще си имаме работа през следващите 5 години.

Не вярвам изпълнителната власт да се откаже от идеята да контролира поне индиректно президента.

В този смисъл, разказът на Цветанов за подкупа от 500 000 евро би могъл да означава и нещо друго – подсещане, че в тежък пристъп на угризения на съвестта, „брокерите“ или някакви „свидетели“ да си спомнят за случката и изведнъж бъдещият президент да си загуби бизнеса, а евентуално, дори и поста (при недвусмислени доказателства, и ако се събере конституционно мнозинство от възмутени депутати).

Малко по-малка е вероятността, чрез конституционни промени правомощията на президента да бъдат сведени до ръкуване с други президенти и возене на правителствения самолет. Необходимо е конституционно мнозинство в Парламента, което не се събира всеки ден, а и много от депутатите тайничко си мечтаят за това топло местенце с резервация в учебниците по история.

А какво се случи в червения лагер?

Нямам идея, дали в БСП наистина са искали Калфин да стане президент, но не бяха много далеч от победата. При тази малка разлика в процентите, ако:
– Доган наистина беше мобилизирал масово избирателите си (а той си има методи) и
– Стефан Данаилов беше първи, а Калфин втори,
като нищо редът на пресконференциите тази вечер би бил различен. Но Станишев затова е Станишев, защото не го бива много в печелившите решения. А, може би, и за България е по-добре така.

       От: http://komitata.blogspot.com/