Будители

          Какво е общото между Св. Иван Рилски, Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, д-р Петър Берон (не Бончо), братя Миладинови, Васил Левски, Христо Ботев и агент Тенев? „Общото” е, че са народни будители. Различното е, че последният беше награден с орден „Св. св. Кирил и Методий” втора степен от държавния глава на Република България. Да, хората в списъка преди светския хроникьор отдавна не са сред нас. Но щом в посветения на тях ден нахълтва светската хроника на жълтото ни съвремие – и то с претенции за елит, това само потвърждава лековатата смес между ценно и временно, между стойностно и кичозно. Издава и неумение да ги разграничаваш. Издава бездуховност с тектонически измерения, чиято целенасочено налагана пошлост „гордо плува” и до днес след така наречения „преход”. Така както гордо плуваше преди него на 24 май, когато наред с портретите на Кирил и Методий – дефилираха Маркс, Енгелс, Ленин и „вождът и учителят” на българския народ.

            „Раздам се, че отбелязваме този забележителен ден в българския традиционен календар, почитайки делото на някои от най-изявените български дейци. Това е един от най-красивите дни в традиционния ни календар.”- казва президентът Първанов.

            За първи път Денят на народните будители се чества през 1909 г. в Пловдив. Това действително се превръща в традиция, която приключва след 9.09.1944. Т.е. - отбелязването на „този забележителен ден” секва изведнъж след въпросната забележителна дата. Ако 1 ноември е бил част от „българския традиционен календар”, то тази част е била извън периода 1944-1989 г., когато и дума не се издумваше за някакви народни будители. Честването на празника се възстановява през 90-те години на миналия век.

            Крайно неуместно звучи въпросът: „И друг път съм се питал колко са народите, които имат в своя традиционен исторически календар такива духовни празници.” Продължение: „Това е един поклон пред всички български творци.”

            Има различни творци. Творци са Милчо Левиев и Теодоси Спасов. Творец в своята област е и мургавото момче, което пее „бе не моа се запра” в контекста на „Велик е нашият войник” и „кожено яке, бели маратонки”. Едно време Радой Ралин задаваше въпрос на „елита”: „Защо лишавате българския народ от музиката на Милчо Левиев?” А ехидният отговор на Иван Славков – Батето, приятел на днешния орденоносец, бил контравъпросът: „Само от това ли лишаваме българския народ? Хе-хе.”

            Докато все още гледах телевизия, се е случвало да попадам на новини от „агенция Тенев”. Следваха клюки за известни личности – не политици, сред звуци от тракане на пишеща машина. Като между няколко изречения следваше доверителното признание: „Информация на ухо.” И потокът „народобудителски” слова продължаваше да се лее.

            Ако подобен критерий за „будителство” или за примиряване на несъвместими явления се възприеме по света, тогава бихме могли да очакваме до изсечените в скалите четирима американски президенти в планината Ръшмор, а именно: Джордж Вашингтон, Томас Джеферсън, Ейбръхам Линкълн и Теодор Рузвелт, да бъде вдълбано и личицето на Парис Хилтън. Бихме, но не би. Защото няма да стане и не е възможно. И защото преди две-три години се намери една гневна американска журналистка от СNN, която в ефир и пред зрителите скъса листове с информацията за момичето Хилтън. Защото намираше, че информация за подобни лица е обида за сериозната аудитория. Затова отказа да съобщи  „новината”.

            Остават още три месеца до края на втория от само двата възможни слава богу мандата. Защото някъде мандатите се увеличават като яйца под квачка.

            Пожелавам си човекът, който ще встъпи в длъжност през януари 2012, да е различен. Има изгледи за това. Бъдещето ще покаже.