Едвин Сугарев„Аз се срамувам! Срамувам се всяка вечер, като гледам новините, и сутрин, като отворя вестника. Срам ме е, че в моята страна полицията подслушва журналисти! Срам ме е, че записват премиера, а него не го е срам!”
Спомняте ли си тези думи? Изрече ги Стефан Данаилов за предизборния клип на БСП. Изричането им е уникално, тъй като – както е известно от опита ни със столетницата – нейните привърженици не се срамуват от нищо. Най-малко от себе си.
Още тогава журналистите отбелязаха един мъничък гаф на режисьорите, скроили този абсурден клип: от него де факто излизаше, че Стефан Данаилов се срамува от собственото си правителство. Защото днес не са известни прецеденти на подслушвани журналисти – липсваха такива и при повечето правителства в бурната история на прехода. Именно при правителството на Сергей Станишев се развихри скандалът с “Галерия” – когато се оказа, че сътворената по негова идея ДАНС троши парите на данъкоплатците, като под мъдрото ръкводство на неговия наместник Алексей Петров подслушва журналисти, политици, депутати и дори свои колеги от тайните служби.
И сега се оказва, че Стефан Данаилов се бил срамувал от това! Невероятно, но факт – комунистите се засрамиха от себе си.
Уви, оказва се, че и този срам не бил автентичен. Бил платен – и то много скъпо платен. Вероятно си спомняте, че самият Стефан Данаилов нееднократно и публично декларира, че няма да се кандидатира за президент, тъй като този пост надхвърля неговите компетенции. Което си е похвална скромност: да, истина е, че един държавен глава трябва да бъде нещо малко грамотен, а не да пише “збогом” със “з”, но пък същото важи и за един министър на културата, а Ламбо е бил такъв без всякакви притеснения. Пък и в тая страна, чийто премиер има светли читателски спомени от прочита на “Винету”...
В крайна сметка обаче го склониха. Беше върло необходим, за да демонстрира своя публичен срам – и този срам ба бъде тоягата, с която да бъде бит Бойко Борисов на президентските избори. При което веднага зае водеща позиция в кандидатпрезидентската двойка: на практика показваха предимно него, развеждаха го като маймуна по най-важните червени митинги; казват дори, че че червените PR-и много внимавали и гледали “мухльото” (както свойски бил наричан Ивайло Калфин) да не се мярка много-много заедно с Данаилов, та да не засечва неговата слава на херой, нахождащ се на всеки километър.
Склоняването обаче не ще да е било лесно. И в печата вече се появи версия, според която освен традиционното искане за безответна вярност към партията, се наложило да се прибегне до другия убедителен за един комунист аргумент: финикийските знаци. Лидерът на БСП и неговия кандидат за вице-президент сключили нещо като сделка – столетницата се задължила да компансира загубите на Ламбо от прекратяването на снимките за “Стъклен дом”, а и в една-две чуждестранни кримки, със скромната сума от 250 000 лева.
Както е известно, изборите минаха и заминаха – с печален за БСП резултат. Тъй или иначе обаче услугата е била консумирана – и след учтиво изчакване да премине общодругарската жалейка, Ламбо се обърнал към своя лидер с искане да си получи платата. Тъй де – срам, срам, ама няма един артист от неговия ранг да се срамува бадева я!
С огромно негодувание обаче разбрал, че обещанието на Сергей Дмитриевич е изфирясало като пробит балон. Соцлидерът се оправдал с тежкото положение на партията след загубените избори, когато освен дето толкова харчове отишли нахалост, добре отгледаните олигарси се били отдръпнали от червеното и не щяли да си развързват кесиите. С други думи казано: партията нямала пари за толкова елитни хонорари.
Наложило се обаче да намерят или поне да обещаят, че ще го направят. Ламбо не си замълчал като един съвестен партиен работник, който вярва, че партията е права, когато съгреши дори. Коридорите на “Позитано” закънтели от свадата между бившия премиер и неговия бивш министър. В крайна сметка обаче кавгата утихнала – вероятна спорът бил разрешен по другарски, както се казва в такива случаи.
Е, може би Ламбо ще се размине с обещания четвърт милион, но все нещо ще получи за елитното си участие в изборното позорище. За него това участие не е загуба велика – а освен това, както е добре известно, снимките за “Стъклен дом” наченаха отново. Затова пък вече ни е известно колко струва комунистическият срам. Само 250 000 – и то срам от най-висока класа.